Драконът

Когато часът стана почти осем и половина, се спря пред един знак, който висеше нависоко под покрива и какъвто той никога преди не беше виждал. Тогава му хрумна най-нормалната от всички идеи. Разтърси глава и се усмихна – защото не се беше сетил по-рано.

На надписа пишеше: "Арктик Интернет Норвегия". Вътре седяха хора в тесни кабинки с компютри пред себе си и усилено пишеха.

"Имам 10000 крони, които ме чакат" – помисли си Мартин. Само трябваше да ги вземе. С тези пари можеше да се справи доста месеци.

Влезе и си нае компютър с достъп до Интернет за петнайсет минути. Не му беше необходимо повече време. Струваше му двайсет крони. Дадоха му място в едно тясно ъгълче.

Единственият проблем беше, че повече не разполагаше с пощенския плик с всичките видеа и документи. Но Йоаким нямаше как да знае за това. Щеше да се справи въпреки всичко. Други възможности нямаше. Мартин трябваше да вземе парите.

Той навлажни пресъхналите си устни, разтърка ръцете си една в друга, постави пръсти върху клавиатурата и се загледа концентрирано в екрана. Там се намираше номера на Йоаким Жаклин.

След няколко часа щеше да бъде с десет хиляди крони по-богат.

78.

 Йоаким се обърна на една страна в леглото и отвори очи. Червените цифри на дигиталния часовник показваха 08:12. На съседното легло Хенрик все още спеше непробудно. Дишаше дълбоко и равномерно. Прозорецът на спалнята беше открехнат, но на мъничкия заден двор цареше пълна тишина. Той долови слабия шум от градския трафик в далечината.

Йоаким се отви и отиде в банята. Вратата към спалнята на Далайла беше затворена, затова той реши, че и тя все още не се е събудила. Взе си един бърз душ. Няколко минути по-късно се беше облякъл. Отиде в кухнята, сложи две филийки хляб в тостера и пусна кафемашината.

"Първата крачка е направена" – помисли си той, но чувството не беше приятно. Усещаше тялото си сякаш то непрекъснато беше в готовност за тревога.

Сипа си половин чаша кафе и започна да яде препечената филийка с масло.

След това донесе папката с документите, които беше събирал и съхранявал от времето много преди да го арестуват, и заразгръща из страниците.

В папката имаше копия на фиктивни фактури, извадки на сметки от международните банкови сметки на Ферен, скици на тайната му собственост в компаниите, които са били използвани като доставчици на проекти за подпомагане, както и копия на документи, удостоверяващи парични преводи до главната сметка в банка "Барклис" в Лондон, откъдето са били извършвани най-големите подкупи.

Всичко това, за което Йоаким си беше мълчал по време на съдебния процес.

В Судан той работеше като частен счетоводител и финансов шеф на три големи локални компании, които получаваха приходите си от проекти за подпомагане. Една от фирмите очевидно се занимаваше с търговия – в която, строго погледнато, никой нямаше различна функция от това да бъдат оскъпяващи посредници за внос. Другите две се занимаваха с развитие и изграждане на комерсиални локали, жилища и проекти. Продажбите възлизаха на стотици милиони.

Той, естествено, беше участвал в парични преводи, за които знаеше, че всъщност представляваха рушвети и разплащания с корумпирани политици и бюрократи, прикривани като такси за консултанти и посредници и други безобидни разходи. Средства, които след време са изчезнали, придвижвайки се към сметките на политици и бюрократи в данъчни оазиси. Това беше обичаен бизнес. У никого не се пораждаше и грам съмнение заради такъв вид разплащания. Онзи, който си мисли нещо друго, никога не е работил в подобни фирми и държави, мислеше си Йоаким. Тогава изведнъж една група от експерти по борбата с корупцията, която се беше появила и беше инициирана от Световната банка, отиде по-далеч. Претърсиха компаниите. Но те така и никога не откриха истинските им притежания, както и че Ферен беше този, който едновременно беше притежателят и който контролираше и взимаше всички важни решения в компаниите. Професионалните адвокатски фирми с хонорари от милиони се бяха погрижили да покрият нещата. Затова и Ферен влезе в ролята на добрия благодетел на бедните в Судан, освен това ефективно затвори устите на всички, които имаха някаква представа за дейността му.

Няколко дни преди Йоаким да бъде арестуван, Дракона го посети и разказа в подробности какво щяха да направят неговите лакеи с Хенрик, в случай че Йоаким не си мълчи. Там и тогава Йоаким се убеди, че Дракона нямаше да има каквито и да било скрупули, ако отнемеше живота на неговия син.