Другата кралица

— Наистина, съжалявам да го чуя. Кажете ми, добре ли е нейна светлост кралицата?

— Тя научи за предложението за годеж, отправено ви от херцога на Норфолк — казвам безцеремонно. — И е много разстроена, че той се е сгодил, без да се посъветва с нея.

Тя повдига вежди и пита учудено:

— Все още ли не го е направил?

— Не — казвам кратко. — А когато тя му поискала обяснение, той напуснал двора без позволение.

Тя свежда очи, сякаш в знак на съжаление, а след това отново вдига поглед:

— Той е заминал? Далече ли?

Прехапвам устна, подразнена от тази преструвка, която за нея може и да е забавна, но не е весела за мен.

— Робърт Дъдли предлага да пишете на кралицата и да обясните за годежа, а после да пишете на херцога и да го убедите да се върне в двора и да успокои своята кралица и братовчедка.

Тя вдига лице и ми се усмихва.

— Непременно ще приема съвета на Робърт Дъдли — казва тя мило. — Но негова светлост херцогът, Томас Хауърд, ще направи каквото смята за най-добре. Аз не мога да му нареждам. Аз съм негова годеница, негова бъдеща съпруга, не негова господарка. Аз не съм съпруга, която вярва, че трябва да управлява семейството. Неговата кралица е тази, която трябва да му нарежда: аз не мога. Тя не му ли нарежда да се върне в двора?

— Тя му нарежда, но той не отива — казвам рязко. — И неговото отсъствие от двора прилича на признание за вина. В следващия миг ще кажат, че е избягал, за да свика армия.

Виждам го отново, макар че ресниците й изпърхват и се спускат, за да скрият онова бързо проблясване на надежда. Значи това иска тя. Иска война, в самото сърце на нашия двор, в самото сърце на страната ни. Дъдли греши; а Сесил е напълно прав да се страхува от нея. Мили Боже, осигурявам подслон и грижи на неприятел, който ще унищожи всички ни. Тя се надява, че Норфолк ще поведе бунт. Проклета да е, тя ще разруши мира на Англия, за да си осигури съпруг и трон.

— Дори не си го помисляйте — предупреждавам я безцеремонно. — Томас Хауърд никога няма да събере армия срещу Елизабет. Каквото и да ви е писал, каквото и да ви е казал някой, каквото и да си мечтаете: не го и помисляйте. Той никога не би повел армия срещу кралицата, и никой не би го последвал срещу нея.

Говоря много решително, но мисля, че тя долавя страха в гласа ми. Истината е, че цял Норфолк и по-голямата част от източна Англия ще откликнат на призива на херцога, независимо каква е каузата му, а целият север е с твърди папистки убеждения и предан на кралицата-папистка. Но красивото й лице е непроницаемо. Не мога да разбера какво си мисли, когато ми се усмихва.

— Пази Боже — промърморва тя набожно.

— И, ваша светлост — казвам по-нежно, сякаш тя е моя дъщеря, която си няма кой да й даде добри съвети, и разбира погрешно силите, които са се събрали срещу нея. — Трябва да разчитате на кралицата да ви върне на трона. Ако всичко върви добре, кралицата ще се справи с възраженията на шотландците и ще ви върне на трона. Споразумението е почти изготвено. Тогава можете да се омъжите за херцога. Защо не уверите кралицата в предаността си сега, и не изчакате да ви изпрати обратно в Шотландия? Близо сте до връщането си на трона. Не се излагайте на риск.

Тя разтваря широко очи:

— Наистина ли мислите, че тя ще ме изпрати обратно съвсем безпрепятствено?

— Сигурна съм в това — лъжа аз. После се спирам. В тъмния й доверчив поглед има нещо, което ме кара да се поколебая дали да излъжа. — Така мисля, а и във всеки случай, благородниците ще настоят за това.

— Дори ако се омъжа за братовчед й и го направя крал?

— Така смятам.

— Мога ли да й се доверя?

Разбира се, че не.

— Можете.

— Въпреки предателството на моя полубрат?

Не знаех, че получава новини от Шотландия, но не съм изненадана.

— Ако кралицата ви подкрепи, той не може да се изправи срещу вас — казвам. — Така че би трябвало да й пишете и да й обещаете преданото си приятелство.

— А сега секретарят Сесил иска ли да бъда върната на трона си в Шотландия? — пита тя със сладък гласец.

Чувствам се неловко, и знам, че ми личи.

— Кралицата ще реши — казвам немощно.

— Надявам се — казва тя. — Заради себе си, заради всички ни. Защото, Бес, не мислите ли и вие, като вашия приятел Робърт Дъдли, че тя трябваше да ми осигури армия и да ме изпрати обратно в Шотландия веднага щом пристигнах? Не мислите ли, че беше редно тя да удържи обещанието си към мен веднага? Не мислите ли, че беше редно тя веднага да защити един монарх като нея? Една кралица като нея?