Дъщерите на мрака

- Време беше някой от Нощния Свят да се погрижи за това място, не мислиш ли? Виждаш какво става без контрол. Получаваш семейства от нелегални върколаци, които се разхождат наоколо. Някой трябва да остане и да държи фронта.

- Аш... не можеш да накараш някой да дойде тук. Няма нищо освен животни, на които да се храним, никой освен хора с които да говорим..

- Да, мръсна работа е, но някой трябва да я свърши. Освен това, не беше ли ти, който каза че не е хубаво да пропилееш целия си живот на изолиран остров?

Куин го зяпна, след това каза:

- Е, не мисля че това е по-добре.

- Тогава е точно за сестрите ми. Може би след няколко години, ще оценяват острова повече. Могат да предадат работата на някой друг.

- Аш... никой друг няма да дойде тук.

- Ами. - с победоносен тон, а Куин просто изглеждаше зашеметен сякаш искаше да се върне в Лос Анджелис, колкото се може по-бързо, Аш си позволи да каже една истина. - Може да ги посетя някой ден.

- каза той.

- Той се справи страхотно. - Роуан каза вечерта. - Чухме всичко от кухнята. Щеше да ти хареса. Мари-Линет се усмихна.

- Куин не може да дочака да си тръгне. - Джейд каза, преплитайки пръстите си в тези на Марк.

Кастрел каза на Аш:

- Просто искам да съм наоколо, когато обясниш всичко това на татко.

- Това е забавно. - Аш каза. - Чувствам точно обратното.

Всички се засмяха, освен Мари-Линет. Голямата фермерска кухня беше топла и ярка, но прозорците се затъмняваха. Тя не можеше да види нищо в падащата тъмнина - през последните два дни ефектът от размяната на кръвта беше отслабнал. Сетивата й отново бяха обикновени и човешки.

- Сигурен си, че няма да си навлечеш неприятности? - тя попита Аш.

- Не, ще кажа истината на баща ни - почти. Че нелегален върколак е убил Леля Опал и, че аз съм убил върколака. И че на момичетата им е по-добре тук, да ловуват тихо и да наблюдават за други неприятности. Със сигурност семейство Ловет е записано някъде... Татко може да проверява историята, колкото си иска.

- Цяло семейство от нелегални върколаци. - Кастрел каза замислено.

- От луди върколаци. - Аш каза. Те са били толкова опасни за Нощния Свят, колкото могат да бъдат и едно ловци на вампири.. Само господ знае колко време са били тук - достатъчно дълго, за да кръстят земята на тяхно име Мад Дог Крийк.

- И хората да ги сбъркат за саскуоч. - Марк каза.

Кафявите очи на Роуан бяха притеснени.

- Вината беше моя, че не знаеше. - тя каза на Мари-Линет. - Казах ти, че той не може да е убиеца. Съжалявам.

Мари-Линет хвана погледа й и го задържа.

- Роуан, няма да се обвиняваш за това. Не би могла да знаеш. Той не убиваше, за да се храни, като нормалните върколаци. Той убиваше, за да защити територията си, и за да ни уплаши.

- И може би щеше да се получи. - Марк каза. - Само, че вие нямаше къде другаде да отидете. - Аш погледна към Марк, след това към сестрите си.

- Имам въпрос. Територията наоколо ще ви бъде ли достатъчна?

- Естествено. - Роуан каза, леко изненадана.

- Не е нужно винаги да убиваме животните. - Джейд каза. - Вече задобряваме. Може да вземаме малко от тук, малко от там. Дори можем д опитаме козите.

- По-добре да опитам Тайги. - Кастрел каза, и за момент златните й очи проблеснаха.

Мари-Линет не каза нищо, но се зачуди за кастрел. Може би някой ден, Кастрел ще се нуждае от по-голяма територия за себе си. Тя приличаше много на Джеръми, по някой въпроси. Красива, безпощадна, единак. Истински Нощен Човек.

- Ами ти? - Аш каза и погледна към Марк.

- Аз? Ъм... ами, след като попита, аз повече си падам по хамбургерите...

- Опитах се да го заведа на лов миналата нощ. - Джейд каза. - Нали знаеш, само за да му покажа. Но той повърна.

- Аз всъщност не...

- Да, така беше. - Джейд каза спокойно и радостно.

Марк погледна настрани. Мари-Линет забеля, че те не спираха да се държат за ръцете си.

- Значи предполагам, че няма да станеш вампир. - Аш каза на Марк.

- Ъм, нека просто кажем, че няма да е скоро.

Аш се обърна към Мари-Линет.

- Ами какво за човешкия завършек на всичко? Оправихме ли се с това?

- Ами, знам какво става в града, което значи че срещнах Бъни Мартен тази сутрин. Толкова се радвам, че тя не е вампир.

Марк се обади.

- Винаги съм знаел.

- Както и да е, ето я късата версия. - Мари-Линет повдигна пръста си. - Първо, всички знаят, че Джеръми го няма - шефа му на бензиностанцията е видял че липсва от вчера и отишъл да провери караваната му. Намерили много странни неща там. Но всичко което знаят е, че е изчезнал.

- Добре. - Роуан каза.

Мари-Линет повдигна втори пръст.

- Второ, татко съжалява, но не е изненадан, че колата експлодира. Клаудия го беше предвиждала с години.

- още един пръст. - три, Г-н Кембъл няма идея какво е убило коня му, но сега мисли че е животно вместо човек. Вик Кембъл мисли, че саскуоч го е направил. Той и Тод са много уплашени и искат да си тръгнат от Бриар Крийк за винаги.

- И нека замълчим за момент, за да покажем колко ще ни липсват. - Марк каза тъжно, след което се разсмя рязко.