Дъщерите на мрака

Той беше право в лицето й. Тя можеше да види уголемените пори на кожата му, и косъмчетата, които растяха от тях. И тя можеше да го помирише - силната миризма на зоологическа градина. Той се пресегна, за да докосне косата й, и ръката му беше тъмна, с дебели нокти.

Мари-Линет можеше да усети как очите й се разширяват. Кажи нещо... кажи нещо... не показвай, че те е страх.

- Знаел си как са убили съпруга на г-жа Бърдок. - успя да каже тя.

- Тя ми каза преди доста време. - Джеръми каза малко разсеяно, все още движейки пръстите си в косата й. Толкова се беше променил, че гласа му ставаше труден за разбиране. - Използвах малки пръчици от моделите ми... знаеш, че правя модели. И черен ирис за него. Аш. - Джеръми каза името с чиста омраза. -Видях го онзи ден с глупавата тениска. Клубът Черния Ирис... чичо ми принадлежеше на тоз клуб някога. Държаха се с него сякаш е втора класа.

Очите му бяха на сантиметри от тези на Мари-Линет, тя можеше да почувства допира на нокти по ухото й. Внезапно тя имаше силата да се извие назад и едната й ръка се освободи. Тя замръзна, уплашена че Джеръми ще забележи.

- Хвърлих козата на верандата и избягах. - Джеръми каза, почти изпявайки думите, докато галеше Мари-Линет. - Знаех, че всичките бяхте вътре. Бях толкова ядосан - убих онзи кон и продължих да бягам. Счупих прозореца на бензиностанцията. Бях готов да замина, когато реших да изчакам.

Да, и да, и да, Мари-Линет си помисли, дори докато работеше над това внимателно да освободи китките си, дори и докато гледаше в лудите очи на Джеръми и помирисваше животинския му дъх. Да, естествено, тебе чухме да бягаш, и ти не пропадна в дупката на верандата, защото знаеше, че е там, и защото си я поправял. И да, ти си бил този който е счупил прозореца, кой друг би мразил бензиностанцията, ако не този който работи там?

Пръста й разхлаби възела на другата й китка. Тя усети прилив от свирепа победеност, но тя контролираше изражението си и стисна ръцете си, опитвайки се да измисли какво да прави.

Той беше толкова силен и бърз... ако тя просто му се нахвърлеше, няма да постигне нищо.

- И днес всички се появихте в града заедно. - Джеръми каза, завършвайки историята си тихо, през уста толкова нечовешка, че беше трудно да се повярва, че говори на същия език. - Чух начина, по който той ти говореше. Знаех че той те желае, и иска да те превърне в една от тях. Трябваше да те защитя от него. Мари-Линет каза почти равно:

- Знаех, че искаш да ме защитиш. Можех разбера, Джеръми. - тя имаше чувството, че дори не може да отчупи кора от дървото. Как можеше да го атакува, когато дори нямаше пръчка като оръжие? И даже и да имаше, дървото нямаше да помогне. Той не беше вампир.

Джеръми отстъпи назад. Облекчение обля Мари-Линет за секунда. Тогава тя видя ужасено, че той хваща ризата си и я съблича. И под нея... нямаше кожа. Вместо това, там имаше козина. Козина, която потрепваше на нощния вятър.

- Проследих те до тук и развалих колата ти, за да не можеш да тръгнеш. - Джеръми каза. - Чух те, че казваш че искаш да бъдеш вампир.

- Джеръми, това беше само на думи...

Той продължи, сякаш тя не беше казала нищо.

- Но това беше грешка. Върколаците са много по-добри. Ще разбереш, когато ти покажа. Луната изглежда толкова красива, когато си вълк.

О, Господи, значи това е имал предвид, когато каза че ще я защитава, че ще я накара да разбере. Той имаше предвид да я превърне в нещо, като него.

Имам нужда от оръжие.

Роуан беше казала, че среброто можеше да рани върколаците, значи старите легенди за сребърните куршуми бяха истина. Но тя нямаше сребърен куршум. Дори нямаше сребърна кама... Сребърна кама... сребърен нож...

Зад Джеръми, колата беше почти изчезнала под облаците с дим. И под пушека се виждаше червения оттенък на издигащите се пламъци.

Прекалено опасно е, Мари-Линет си помисли. Но трябва да пробвам. Никога няма да успея да се измъкна. Джеръми продължаваше да говори, гласът му беше дивашки сега.

- Нощния Свят няма да ти липсва. Всичките им глупави забрани - да не убиваме хора, да не ловуваме прекалено често. Никой не ми казва как да ловувам. Чичо ми се опита, но се погрижих за него...

Внезапно, създанието - вече не беше човек - спря да говори и се обърна рязко. Мари-Линет видя как горната му устна отново се дърпа назад, тя видя зъбите му, готови да хапят. В същия момент тя видя защо -Аш се движеше. Изправяше се, макар гърлото му да беше порязано. Оглеждаше се зашеметено. Той видя

Мари-Линет, и очите му сякаш се фокусираха. След това погледна към нещото, в което Джеръми се беше превърнал.

- Ти... разкарай се от нея! - той изкрещя с глас, който Мари-Линет никога преди не беше чувала. Глас пълен със смъртоносна ярост. Мари-Линет можеше да види как той сменя позицията си с едно бързо, елегантно движение, свивайки мускулите си, за да скочи. Но върколака скочи първи. Засилвайки се като животно -само че Джеръми все още имаше ръце, и едната му ръка се протегна към пръчката. Тя се удари странично в главата на Аш и го събори на земята. И след това я хвърли, и тя подскочи на килима от иглички.