Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Започнете, като направите продължително и бавно вдишване, последвано от продължително, бавно издишване. После извикайте в съзнанието област от живота си, която е хармонична, цялостна — може дори да е нещо простичко като способността да поемете дълбоко въздух. Смисълът на тази стъпка е да се избавите, било за няколко минути, от мислите за житейските трудности.

А сега забравете определението, което сте дали на въпросната област, и просто се отпуснете в енергията на самата хармония, без да я окачествявате. Останете в нейната есенция за малко.

След това извикайте в съзнанието аспект от живота си, който ви дава усещане за дисхармония. Почувствайте го напълно, без да го осъждате или да се идентифицирате с досегашното си мнение за него. После спрете и отново се свържете с енергията на хармонията. Прехвърлете я в аспекта, който искате да наситите с нея. Без да се престаравате, повторете тази стъпка толкова пъти, колкото смятате, че е необходимо. Приемете, че в това енергийно поле можете да влизате и да играете винаги, когато пожелаете. Завършете своята практика игра с благодарност за изживяното, благославяйки себе си и всички същества.

Докато ставате все по-опитни, ще осъзнаете, че мислите, чувствате и действате не с енергия, а от енергия. И тогава ще разберете защо, когато следвате универсалния закон, сте в състояние да бъдете съзнателен съ-творец на живот, изпълнен с хармония, мир, радост и съзидателност. Ще бъдете като Алберт Айнщайн, който открил теорията за относителността, докато се намирал в един вид шамански сън. Виждал се да лети през сътворението, яхнал лъч светлина — според собственото му описание, движейки се с нейната скорост; а когато се върнал към будно състояние, написал теорията за относителността. Интересно, какво ли още щеше да открие Айнщайн, ако беше продължил шаманската си разходка — може би теория за „неделителността“? Или това, че светлината изобщо не се движи, а е едновременно пътуването и крайната цел? (Неделителност29 е измислена от мен дума, с която римувах относителност — в случай, че някой рапър вземе да си я „познае“.)

Това е истината за нашата собствена природа — ние вървим по пътя на пробуждането само за да открием, че през цялото време сме били просветлени.

Клопки по пътя

През повечето време, когато бихме могли да се отдадем на медитация или шейпшифтинг, ние си измисляме оправдания да не го правим. Изведнъж решаваме, че е абсолютно наложително да почистим гардероба или да свършим друга задача, по-важна от духовната ни практика. Всички познаваме добре тези изтъркани извинения и ако сте духовно търсещ не отскоро, сигурно вече сте експерт по своите неврози и свързаните с тях оправдания — което ви дава възможност да се издигнете над тях.

Друг капан, който трябва да избягвате, е системата на егото за отлагане. Нейно проявление са въпроси от рода на „Не знам какво да правя. Сега какво да правя? Какво мислите, че трябва да правя?“, които ви карат да се въртите в кръг. Подобни мисъл-форми представляват ментални единици енергия, вложени в съзнателен или несъзнателен страх. Разполагате с начин да откриете какво да правите — интроспективното съзерцание. Нищо не стои на пътя ви, освен собствените ви ограничени виждания и възприятия за себе си, личните житейски закони, намиращи проявление в преживяванията и обстоятелствата в живота ви. Променете своята енергия от относителност към неделителност и ще откриете, че напредъкът ви не се обуславя от наследственост или карма — негови детерминанти са вашата космична съдба на просветлено същество и усърдието, с което премахвате препятствията пред това осъзнаване.

Луда нормалност — оксиморон или синонимия

Луда нормалност не е оксиморон. Това е състоянието на съзнание, приписвано на много пробудени същества, които нямат много общо с ценностите, целите и постиженията, установени от обществото и света. В днешната постмодерна действителност човек трябва да е поне малко луд, за да не капитулира напълно пред нейните стандарти за материален успех. Често пъти именно индивиди, които са излизали от отъпкания път, са допринасяли за създаването на справедливо и добро общество. Мартин Лутър Кинг, Мохандас Ганди, Майка Тереза — всеки от тях е имал своята визия и въпреки че е изглеждал луд в очите на съвременниците си, я е следвал, влагайки цялата си енергия в намерението и в предприемането на действия. Водени от истинска обич към човечеството, те са се раздавали щедро и великодушно и тази вътрешна сила е трансформирала енергията на омразата, предразсъдъците и разделението в любов, състрадание и единство. Те са били изразители на следващия етап на човешката еволюция, както са днес Нелсън Мандела, д-р А. Т. Арияратне и Негово Светейшество Далай Аама. Това не е клуб за отбрани — всички ние сме потенциални членове!