Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Ето пример за това колко невротични са станали някои слоеве на обществото — четох статия за хора, които до такава степен проектират собствените си ценности върху домашните любимци, че купуват изкуствени тестиси за кастрираното си куче, за да „изглежда нормално на другите кучета“. До днес изобретателят е продал 200 000 чифта! Самият аз много обичам кучетата и имам две, но едва ли ще тръгна да им купувам тестиси, да им избелвам зъбите или да им слагам коронки — мания, която добива все по-голяма популярност. В нашия Международен духовен център „Агапе“ има група за подкрепа на хората, които скърбят за любимците си, както и ежегодно отправяна благословия за животните — но докато децата по света имат финансова нужда, за да излекуват своята заешка уста, ние няма да изразходваме ресурсите на общността ни, за да купуваме изкуствени тестиси за кучетата си.

Когато сте творчески неприспособени, не се хващате на въдицата на модните тенденции и заблудата, че известността и успехът са синоними. Като изразяващ себе си неконформист трудно може да намерите място в това високотехнологично ултрасензорно общество, което изразходва повече за бомби и оръжия, отколкото за грижата за хората, и издига в култ външния блясък на личността. Да бъдете творчески неприспособени в свят, ценящ материализма, вместо еволюцията на характера, е висш аспект на мъдростта.

Веднъж завинаги излезте от „действителността“, описвана в медиите, и свободни от нейната хипнотичност, приемете възможността за свят, благотворен за всички. Нека ви води Любящият разум, присъстващ навсякъде в своята пълнота.

Личност или характер?

За да бъдете творчески неприспособени, трябва да сте наясно със съществената разлика между личност и характер. Думата „характер“ идва от старофренската caractere и означава „отпечатък върху душата“. Етимологията на думата личност30 прави връзка с външния блясък и произхожда от латинското persona — маска, носена от актьорите. Характерът се разкрива, когато свалим маската.

Лесно може да се разбере дали живеете от позиция на характера или на личността — когато нещата не се развиват според очакванията ви, личността се цупи, докато характерът остава спокоен и се учи от преживяното. Когато се намирате на емоционално или психологически несигурна територия, личността се паникьосва; характерът, от друга страна, се носи по превратностите на живота с присъща невъзмутимост. Личността се стреми да извлича щастие от преживяванията, докато характерът осъзнава, че щастието е вътрешно качество на живота, което намира отражение в преживяванията.

Вашата личност е изкована от ценностите на външния свят, като се започне от фантазиите на родителите ви за това, кои сте и като какви трябва да израснете, и се мине през образованието, вероизповеданието и влиянието на обкръжението — все начини да се гарантира оцеляването на егото и защитата ви от нараняване. Егото е продукт, чието предназначение е да пасне, да следва статуквото; то е споразумение с посредствеността, което ни позволява да се движим в коловозите на света, без да причиняваме твърде много трусове и да дразним останалите. Рано или късно подобно съществуване става стерилно, клаустрофобично, мъчително. Решението е да се научим да различаваме его личността, която се стреми да оцелее и да се предпазва, от характера, свързан с увереното изразяване на дарбите и уменията ни. Помнете, егото се опитва да защити преходната личност, проектирайки неразрешени въпроси като чувството за отделеност от цялото, липсата и недостига.

Жертвате ли индивидуалния си дух, за да сключите споразумение с посредствеността? Нейното егоистично съзнание се бунтува срещу достойното съществуване, казвайки: „О, нищо няма да се получи. Никоя друга страна не е успяла да изхрани всичките си жители!“ или „Какво? Да си отглеждам сам зеленчуци? Това някак не се връзва със седемте ми телевизора с плосък екран, да не говорим за поливането на моите пет акра морава!“ Противопоставянето на новите идеи, на новите начини за съществуване показва пълна липса на градивност и продължава да държи света в мрежите на илюзорния страх, безсмислените войни, алчността и глобалното затопляне.

Вместо да се предаде на вътрешния зов за съзидателност, човешката природа прави едни и същи неща отново и отново дори след като многовековният опит е доказал тяхната безрезултатност.

„Свършва ни това и това — хайде да си измислим оправдание да нападнем държава, която има нещата, които ни трябват“.

Още един „Омагьосан ден“31.

Да станем истински цивилизовано общество

Добрата новина е, че все повече хора се пробуждат и стават творчески неприспособени. Те избират да не плуват в плитките води на обществените ценности, а да се гмурнат в дълбините, загатнати ни от много пионери на социалното и духовното освобождение — и това е следващият етап към превръщането ни в истински цивилизовано, глобално общество.