Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Философът Артур Шопенхауер, живял през XIX век, е казал нещо много показателно: приятелят може да прости всякакви пороци — немарливата външност, закъсняването, алкохолизма, — но не и успеха ни. Понякога личността не ни позволява да достигнем величието на характера, защото това може да ни отчужди от хората, с които имаме близки взаимоотношения, да предизвикаме тяхната антипатия или негодувание с промяната си. Алберт Айнщайн споделя своя опит в това отношение:

„И към мен са били пускани стрелите на омразата, но те никога не са ме уцелвали, защото принадлежат на свят, с който нямам никаква връзка“.32

Дори да станем обект на завист или негодувание от страна на хора, с които преди сме споделяли общи неща, тези стрели не могат да ни пронижат, когато вибрираме на една по-висша честота — тази на истинския си характер. Съществувайки на това ниво, ставаме център на енергиен кръг, достатъчно голям, за да побере всички, дори да се налага да обичаме някои хора от разстояние.

Вие сте единственият човек, с когото имате връзка

Когато започнете да се самонаблюдавате в различни взаимодействия и ситуации, но без да се осъждате, постепенно ще сте способни да разпознавате мотивацията зад мислите и последвалите действия. Колкото по-успешно разкривате начините, по които личността ви се е нагодила към обществото, толкова по-готови ще сте да коригирате своя енергиен отклик, така че винаги да отразява уникалния характер на душата ви. Тогава, където и да се намирате, няма да казвате: „Имам взаимоотношения с колегите, с персонала си, със семейството и приятелите, и се справям с проблемите, които те постоянно ми създават“ — не, нищо подобно! Имате си работа с един-единствен индивид — себе си. Целият свят на вашите взаимоотношения е свързан с вас.

Тази истина беше буквално под носа ми, когато веднъж с жена ми Рики пътувахме към летището. Една жена се изравни с таксито ни и започна да прави знаци към шофьора. Решихме, че той просто не я забелязва и тъй като тя определено изглеждаше объркана, ние се намесихме. „Да, виждам я — измърмори той. — Просто иска да я пусна пред нас, затова не й обръщам внимание“. След като ние продължихме да настояваме, той свали прозореца — оказа се, че жената имаше нужда от указания, за да стигне до определено място. През цялото време шофьорът реагираше не на жената, а на своите проекции за нея — тоест взаимодействаше със себе си.

Какво е качеството на взаимоотношенията ви със себе си? Каква е връзката ви със съзидателността, покоя, щедростта, радостта, духовната практика? Вашите така наречени взаимодействия с другите са само отражение на начина, по който взаимодействате със себе си и с качествата на душата, стремящи се да се изразят чрез вас.

Парадоксът на радостта

Чувстваме ли удовлетворението, че живеем на ниво, на което изразяваме характера на душата? Ако не, значи все още не сме интегрирали себе си, не отвръщаме на най-съкровения зов на съществото ни — което няма нищо общо с външните обстоятелства, като например какво притежаваме и дали хората ни харесват. Всеки път, когато разгърнем още малко от потенциала си, като сме все повече себе си, вътрешното чувство на радост се задълбочава, независимо какво се случва на повърхността. Напълно възможно е емоциите ни да бушуват, а ние да сме щастливи! Възможно е да имаме чувството, че пропадаме, люшкайки се между тъгата и разочарованието, и в същото време да изпитваме радост.

По стечение на обстоятелствата може да се намираме на място, където два свята се сблъскват и рухват, докато душевният мир изпълва съзнанието ни. Това състояние изисква да спрем да недоволстваме, да оплакваме съдбата си и да виним за нея другите, а да си вземем обратно способността да творим съзнателно живота си. Нагласата, обусловена от убежденията ни, е филтърът, през който възприемаме обстоятелствата и дори ги създаваме. Те губят властта си над нас, когато поемем пълна отговорност за живота си. Ето че сме активирали измерението на своя истински характер, който копнее да се изразява.

Какво иска да се изрази чрез нас — това трябва да започнем да долавяме интуитивно, като излезем от мислещия ум. Промяната в съзнанието ще се прояви като нова самоличност, извън границите на зададената ни от обществото. Това е начинът да се освободим от фалшивите натрупвания, под заклинането на които сме живели. Всеки от нас трябва да осъзнае, че е индивидуализирано изражение на единния Дух, че Духът е приел формата на самия му Аз. Тогава всичко, което се случва на космично ниво, започва да се случва и на нашето ниво. Разбираме какво е имал предвид Буда, казвайки, че човекът не е сбор от обстоятелства, а сбор от нагласи.

Какво ви управлява?

Лесно е да проверите дали живеете в хармония със себе си — задайте си въпроса:

„Кое ме управлява?“.