Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Когато съзреем духовно, променяме въпросите си към живота. Вече не питаме „Къде мога да намеря любов?“, а „Как мога да излъчвам любов?“ — защото сме се издигнали над желанието да бъдем обичани. Това желание е естествено, но когато израснем, спираме да бъдем зависими. И вместо да питаме отчаяно: „Някой някога ще ме обикне ли?“, искаме да знаем: „Как мога да проявявам и изразявам повече любов?“ Тогава от центъра на съществото ни бликва божествена любов с такава сила, че се влюбваме в усещането и вече не сме ограничени от нуждата от обект, който да обичаме. Откриваме, че любовта насища самия живот, че е във всяко измерение на нашето съществуване, защото вече не зависим от нейната проява отвън. Сега обичаме заради самото обичане. Издигаме се над дефинициите и потребностите на личността, които са управлявали света ни, и ставаме владетели в сферата на любовта.

Човешкото и трансцедентното

Животът в човешка форма е скъпоценен, великолепен! Не го пропускайте в желанието си да изживеете трансцендентното — и двете са наша съдба. Станете съзнателен художник на живота си, като използвате средствата на своето човешко въплъщение. Това е вашето платно. Работете върху него! С все по-дълбокото си пробуждане ще откриете своята творческа неприспособеност и вашият вчерашен свят ще ви е тесен. И точно когато си помислите, че сте стигнали до определено ниво, ще осъзнаете, че ви предстои да реализирате и изразявате още много от своя истински Аз, че макар да сте стигнали дотук и да сте еволюирали след много трудности, това е само повърхността на присъщото ви величие. Филтрите, през които сте възприемали и тълкували живота, изчезват и вие взаимодействате с всеки момент такъв, какъвто е, без да налагате върху Реалността своите мисли за нея.

Веднъж един интервюиращ ме попита:

„Какво трябва да правим, когато за пореден път изпаднем в реакционните модели на личността?“

Отговорът ми беше прост:

„Задайте си някои въпроси: Какво е нещото, което трябва да разпозная в тази ситуация? Каква възможност има тук, която не успявам да уловя? Кое е доброто, което не успявам да видя?“

Донякъде животът ни се разгръща в съответствие с въпросите, които си задаваме. Когато са уместни, се задейства окото зад окото, ухото зад ухото и умът зад ума. Един цял свят на прозрения, красота, интелигентност и интуиция намира изражение чрез нас.

Термометър или термостат сте?

По пътя на своето развитие ще разберете и смисъла на думите на Мартин Лутър Кинг, че някои хора са като термометър, а други — като термостат; тоест едните само отчитат това, което става, докато другите определят температурата. Вие сте тук, за да определяте температурата, да регулирате вибрацията, която променя атмосферата на съществуването ви. Увеличете градуса и живейте с такава сила, че характерът ви да изпълва всяко ваше изражение. Следвайте вътрешните указания на духа, а не външните ценности на един побъркан свят. Така не само ще отчитате ставащото в обществото, но и ще пораждате температура, която зачита достойнството на всички същества и допринася за световното единство.

Може би до този момент сте се приспособявали много успешно към повелите на обществото и се тревожите, че ще изгубите контрол, ще изгубите себе си, ако възприемете нов начин на съществуване. Успокойте ума — да сте творчески неприспособени не означава да бъдете крайни анархисти или антисоциални елементи. Просто няма да се вписвате в обществото толкова добре, че да не сте от еволюционна полза и да не оставите отпечатък на планетата, благотворен за напредъка й.

Творчески неприспособените индивиди се превръщат в разпределителни центрове на най-висшия потенциал, който търси проявление в съответната историческа епоха. Възможно е вашите житейски успехи да не останат на страниците на историята и името ви да не бъде изписано на герб върху мраморна стена — но вибрационният отпечатък на вътрешната ви изящност ще е наследство във всяко кътче на космоса. Освободете се от творенията на егото! Какво значение има, че хората ви мислят за побъркани, защото сърцето ви е изпълнено с щедрост? Някои сигурно ще ви кажат да не давате пари на бездомника, след като с толкова труд сте ги изкарали; освен това във времето, което прекарвате, за да помагате като доброволни наставници на подрастващите, бихте могли да подобрявате своите умения по голф. Каква върховна посредственост!