Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Своя вътрешен термостат нагласям на температура, при която избуявам и любовта, която съм, разцъфва. Радостта, която съм, насища всички мои мисли, думи и действия. Аз съм съзнателен съ-творец на съдбата си. Мислите ми вече не се определят от мислите на другите. Усещането ми за вътрешна сила не зависи от чуждите похвали. Разкъсвам веригите, приковаващи ме към посредствеността, към нагласата на слепия последовател, готов да предаде своята умствена, емоционална, физическа, социална или религиозна сила. Във визията за живота си следвам притеглянето на Духа. Чувам го. Отговарям му. Въплъщавам в живота си неговите интуитивни напътствия и всичко действа за мое добро. Чувствам лекота и спокойствие в тази вътрешна свобода. Съзнанието ми е проводник и разгръща характера и съдбата ми по най-великолепен начин.

Колко скъпоценно е да знам, че съм безусловно, божествено подкрепян от вселената, че това съществувание е моя майка и всичките ми нужди са удовлетворени! В центъра на същността ми обитават божествената любов, състрадание, мъдрост, мир и радост. Източникът ми е в мен, а не извън мен.

Вече не е необходимо да контролирам и манипулирам, за да осъществя потребностите си, защото сега знам, че всичко, което ми трябва, за да се освободя, вече ми е дадено. Затова от дъното на сърцето си просто казвам: „Благодаря ти, необятен Дух“.

9

Архитекти на възлюбената общност

Живея, за да бъда посланието, което копнея да видя.

Жадувам да бъда пътят, който търся, и да блестя със светлината, която искам да ме озари.

Обичам да проучвам дефинициите на думите в речника. В произхода им често откривам духовни нюанси и те ме карат още повече да оценявам начина, по който вибрационната сила на езика може да мотивира индивиди и цели общности да предприемат действия за трансформиране на живота си. Отличен пример за това е случаят, когато размишлявах над беседата си за „Сезон на ненасилие“, ежегодна програма, ознаменуваща делото и живота на д-р Мартин Лутър Кинг и Мохандас Ганди. Докато правех проучвания, открих, че думата „общност“35 идва от латинското communitas. Communitas пък произхожда от communis, съчетание от латинския префикс com, „заедно“, и munis, предаващо идеята за обслужване.

Терминът „Възлюбена общност“ е въведен в началото на XX век от философа и теолог Джосая Ройс, основател на „Братство на помирението“, организация, която и до днес е една от най-големите междуверски групи в Съединените щати, отдадена на каузата да насърчава мира и ненасилието.

Д-р Мартин Лутър Кинг, член на организацията, дава един по-дълбок смисъл на термина, като го асоциира с християнската идея за безкористна любов, и през 1959 г. в своя проповед я провъзгласява за основна ценност в своята общност:

Тази любов може да превърне противниците в приятели. Тази любов ще извърши чудеса в сърцата на хората.

Случва се сега!

По време на пътуванията си през последните няколко години ставам свидетел на глобална промяна в съзнанието. Тя отекваше в разговорите ми с граждани на Южна Африка, Гана, Бразилия, Перу, Куба и Шри Ланка. В Индия и Италия имах привилегията да участвам в обсъждания с Негово Светейшество Далай Лама, учени, икономисти, футуристи и духовни водачи от много традиции. Всеки от нас сподели своите прозрения за това какво трябва да направим — индивидуално и колективно, — за да се изправим активно срещу настъпващите глобални предизвикателства, да създадем свят, в който да се признава и почита достойнството и уникалността на всички народи, да съхраним ресурсите на земята и да спрем изчезването на видовете.

През 2007 г. приех покана за участие в едномилионната „Медитация за мир“, организирана от д-р А. Т. Арияратне, основател на движението „Сарводая Шрамадана“ в Шри Ланка. (На санскрит сарводая означава „всички се събуждат“) Негова цел бе помиряването на фракциите, воюващи в страната, а резултатите бяха осезаеми и незабавни — двете страни се съгласиха да отидат в Женева за мирни преговори.

Пак през 2007 г. участвах в акция на народното движение „Съюз за мир“ във Вашингтон, в което моята приятелка и колежка Мариан Уилямсън усърдно беше работила за прокарването на проект в Камарата на представителите за основаване на Министерство на мира. Докато пиша това, към „Съюз за мир“ вече са се присъединили двадесет града, представляващи 7.4 милиона американски граждани. Представете си едно недалечно бъдеще, когато в кризисни моменти президентът ще бъде съветван от министър на мира и ще получава предложения за разрешаване на националните и международните конфликти, без да се прибягва до насилие!