Моето виждане е, че всичко, което се случва в живота ми, е част от духовната ми практика. Подозирам, че именно това ме накара да премина от изследване на смисъла на самоличността като цяло към размишление върху следните въпроси: кое е по-дълбокото значение на самоличността — нещо установено ли е тя, или се променя? Как се определяме с физическа, умствена, емоционална и духовна точност? Кой е монолитният „аз“, когото описваме в автобиографиите, на интервюта за работа, във въпросниците в сайтовете за запознанства, различните формуляри, данъчни декларации и един ден смъртния акт? Доближава ли се изобщо някое от тези описания до реалната същност на всеки един от нас?
След като за себе си отговорих на тези въпроси, стигнах до заключението, че най-опасният крадец, от когото трябва да се пазим, сме самите ние. Ако това ви изненадва, проверете връзката, която имате със своята самоличност, като отговорите на следните въпроси: бързо ли предавате самоличността си на неповторимо, уникално същество, за да отговорите на очакванията и да бъдете приети от родители, партньор, приятели, клиенти, работодатели, религиозни водачи, организации или социални клубове? Поддавате ли се на влиянието на медии и реклами, правейки компромис с визията си за живота, външността, избора на приятелите, мястото на живеене, марката кола, магазините и храната? Действате ли противоположно на вътрешния подтик, боейки се от мнението на хората? Учи ли вашата вяра, че да поставяш под съмнение доктрините е грешно и против Божията воля?
Ето как с няколко думи Ошо предава есенцията:
Най-големият страх е, че може да изгубим самоличността си, образа, егото, табелката с името.58
Затова ли лепим стикери по колата, които осведомяват околните шофьори каква е позицията ни по най-различни въпроси — от политика, аборти, духовност, любимо радио и съобщението, че детето ни е ученик на месеца, до това, къде сме ходили на почивка?
Обществото упражнява силно влияние, внушавайки нуждата от създаване на самоличност, която според него е успяла, красива, модерна и т.н. Повечето негови институции са замислени да функционират така, че да гарантират „правилното ни социализиране“ от първите до последните мигове на живота ни — ние, от своя страна, така усърдно се стараем да отговорим на критериите, че дори не забелязваме как отдаваме силата си и изпадаме в посредственост, вместо да поемем инициатива за промените, които искаме да видим.
Списък на кражбите
Всеки ден безброй пъти ставаме заложници на погрешните си убеждения и през цялото време искаме откуп от света, безсилен да ни даде онова, което сами си отказваме — любовта и уважението към вътрешния дух, красота, мъдрост и съзидателност.
В
Често ли се въздържате да изразите истинските си чувства и виждания, За да не предизвикате конфликт, само и само „мир да има“?
Когато общувате с другите, скромничите ли, за да се чувстват те доволни от себе си, или преувеличавате качествата си, за да изглеждате по-добри от тях?
Изпробвате ли различни маски, За да намерите най-впечатляващата и убедителна за дадени обстоятелства и определена среда?
Продължавате ли да живеете според система от убеждения, която вече не ви приляга, само и само да не разстройвате близките или приятелите си?
Приемате ли автоматично чуждите оценки за самоличността си, без да подлагате на проверка съзвучието им с вашия вътрешен усет за себе си?
Два случая на припознаване