Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Когато отворим сърцето си, ще видим, че предизвикателствата, пред които се изправяме ние като индивиди и планетата като цяло, идват от реагиращия ум. „Не исках да го направя, но съм просто човек, затова го ударих“ или „Подозираме, че планират да ни бомбардират, затова като предпазна мярка ще атакуваме първи“ — подобни оправдания олицетворяват желанието на егото да държи нещата под контрол, да оцелее на всяка цена. Представата, че сме „просто хора“ се превръща в извинение да отмъщаваме и мразим, да проявяваме насилие и несправедливост, да сме безучастни. Когато това извинение се отпечата в подсъзнанието ни, заживяваме, водени от нагласата за самосъхранение, което на свой ред ражда прояви на себичност, алчност, отмъщение, неспособност за прошка. Законът за самосъхранението е закон на неосъзнатия, непробуден човешки опит. Какво точно бива съхранено — егото и неговото чувство за съществуване, отделно от Цялото.

Погрешната обосновка „Аз съм само човешко същество“ трябва да бъде заменена с ето тази:

„Аз съм духовно същество в скъпоценно човешко въплъщение. Притежавам естествена способност да разкрия истинската си природа на цялост, мъдрост, радост, мир и състрадание. Тази истина за себе си аз държа пред вътрешния си взор и знам, че тя важи за всички същества. В съзнание на любов и благодарност позволявам единството ми с Цялото да изпълни мислите и действията ми“.

И така, като неизменно държим в ума истината за себе си и всички същества, вече не бързаме да се определим като „просто човеци“, оправдавайки по този начин агресията и насилието; вместо това си напомняме, че сме способни да внесем светлината на мъдростта, състраданието, безусловната любов, прошката, щедростта, себеприемането и упованието във взаимоотношенията със себе си и с другите.

Събиране на небето и земята

Важността на активирането на вътрешния живот ни най-малко не означава, че трябва да обърнем гръб на всекидневните отговорности и човешките радости. Щом сме дошли на този свят, трябва да приемем преживяванията му и да дадем земния си принос. Животът в своята сочност и страст е прекрасен и няма нужда да го принасяме в жертва, като се оттеглим в пещера или се изолираме в дома си в търсене на себереализацията.

Преди много години, когато исках да докажа любовта си към Бог и своята отдаденост на просветлението, мислех да стана монах. За щастие мой учител ми каза мъдро:

„Ако жертваш живота си, жертваш Бог. Трябва да си свързан с континента на живота, да се вкорениш в него“.

Последвах съвета му и от опит мога да кажа, че това е изключително мощен начин да се доверим на живота, на съществуванието, на себе си. Животът ни в човешко тяло е сигурен, независимо как изглеждат нещата на външен вид. Само егото е несигурно.

Започнете да живеете от измерението на своята истинска природа на Единност, вместо да ви управлява реакционното човешко его, което мисли основно за себе си. В това земно училище имаме възможността да разширим съзнанието си, да установим съкровена връзка с Духа и напълно незащитени да се отворил за безусловната му любов към нас, за благата и милостта му, които непрестанно ни търсят. Тази възприемчивост изпълва сърцето с нежност и е по-лесно егото да се откаже от безмилостния си стремеж към човешко съвършенство. Лаодзъ ни насърчава:

Предайте се на живота. Позволете му да ви води, не се опитвайте вие него да водите. Не се стремете да манипулирате и контролирате живота. Нека животът ви притежава. Вие просто се предайте. Дайте цялата си власт на живота и бъдете с него.57

Тук „предаване“ не означава да склоним глава пред Бог или някакво външно божество, а да се оставим на Духа, за да се осъзнае той в нас, чрез нас и като нас.

Егото се съпротивлява, защото се бои, че ще изгуби влиянието си. Просто помнете, че лошият ден за егото е добър ден за душата ви. Да се предадем — това само по себе си е проява на смелост. Когато мислим и действаме в това състояние, живеем във вътрешен мир и хармония.

Любовта, обичащият и любимият

Любовта започва с любов към себе си. Приемането започва с приемане на себе си. Състраданието започва със състрадание към себе си. Предаването започва с предаване на себе си. Това са пътищата, по които се отваряме и споделяме своята любов, състрадание и мъдрост с близките си хора, със своята общност и света. Вътрешният копнеж по онова „липсващо нещо“ бива погрешно изтълкувано като липса на материални придобивки, емоционални потребности, егоистични нужди — а през цялото време най-съкровеното желание в самите дълбини на съществото ни е да се слеем с истинската си природа, с нашия божествен Аз, Любимия.