Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Може би сте от хората, на които им е било втълпено да вярват, че сме родени в грях, че от самото начало имаме недостатъци и нужда от майстор градинар, който да изкорени плевелите от вътрешната ни Райска градина. Има само един грях на този свят — невежеството в основата на убеждението, че сме отделени от Цялото, от Източника. Шри Ауробиндо го определя като „отклонение от Истината и Правото на духа, от неговата интегралност и хармония“.55

Когато разчистим отломките невежество от първично чистото си райско съзнание за Единност, за Цялост, ще опознаем своето вътрешно богатство. Добрата новина е, че никога не е късно да разсеем илюзията за отделеност на егото и отново да тръгнем свободно из величествената градина на своята същност.

Напълно във възможностите ни е да си върнем състоянието на изначална невинност, когато все още не сме били обусловени от външно влияние. Можем да започнем още сега, като отделим време да помислим над следните въпроси: каква е дефиницията ми за съвършенство? Какви са действията ми, подтиквани от тази дефиниция? Пораждат ли в мен спокойствие, щастие, интелигентност? Какъв е източникът на дефиницията ми? Все още ли съм съгласен с нея? Каква е дефиницията ми за себеприемане? По какви начини практикувам себеутвърждаване? В състояние ли съм да си отправя искрено насърчение, когато изпадна в трудна ситуация?

А после, докато вършим всекидневните си задачи, нека спираме от време на време, за да се запитаме: какво е отношението ми към себе си при тези обстоятелства? Приемам ли се в този момент?

Себеприемането зависи до голяма степен от упованието ни във фундаменталната доброта на вселената — същата фундаментална доброта, която е в нас самите. Когато я открием и се потопим в присъствието й, се освобождаваме от мита за външното съвършенство и нуждата да бъдем спасени от някого или нещо извън нас. Разбираме, че зад всяко човешко отклонение от пътя се крие стремеж — за осъзнаване на истинския Аз, който няма нищо общо с външното съвършенство.

Стабилизиране на жизнените структури

Основното объркване настъпва с подтика на егото към външно съвършенство, докато в същото време Аз-ът се стреми да изрази вътрешното. Много хора ми пишат с въпроса къде грешат, когато законът за проявлението не им доставя желания от тях начин на живот, след като са въвели нужните корекции в умствената нагласа „Ако можеш да си го представиш, можеш и да го имаш“. Вселената не се интересува дали разполагаме с десетте най-важни символа, които заявяват на света, че сме „успели“. Този тип материална сполука не е белег за духовно постижение, както се опитват да ни внушат духовните материалисти.

Както разбирате от цялостното послание на книгата, аз уча как да прилагаме закона за проявлението, за да стабилизираме основните структури на живота си. В наша полза е да сме финансово осигурени, за да можем, необезпокоявани от мисли за физическото оцеляване, да насочим енергиите си към култивиране на съзнанието. Трябва да използваме този закон, и по отношение на здравето, за да не бъде телесният ни храм препятствие пред нашето духовно практикуване и споделянето на даровете ни със света. Трябва да се настроим в съзвучие с вселенските закони, за да имаме хармонични взаимоотношения, в които взаимно да си помагаме да израстваме. Това обаче не е духовен материализъм, а съзнателно и мъдро приложение на закона за проявлението.

Надхитряне на егото

Умът на егото гледа на личността, физическата външност, къщата, приятелите и кариерата ни като на показатели за нашия успех. Това, което го подтиква и мотивира, е прекомерната самокритика; изпъстрена тук-там с похвалното скандиране „Браво на теб, супер си!“. Когато сме центрирани в съзнанието за истинската си природа, живеем незасегнати от фалшивото самомнение, измамната скромност, лишеното от съдържание чувство за превъзходство или малоценност. Вместо това се водим от мъдростта, състраданието, достойнството, самообладанието, радостта — присъщите ни качества на душата. Напълно възможно е да се живее в такова съзнание.

Това не означава, че изведнъж ще се превърнем в очарователна личност, харесвана от всички, или ще станем непогрешими, а че ще изпитваме към себе си любящо състрадание и то ще ни подтиква да растем, да продължаваме своя път към пробуждането. И същите качества ще насочваме към другите.

Кои според вас са нещата, които в момента ръководят живота ви? Кои са законите на вашата същност? Хармоничен ли е вътрешният ви живот?

Протегнете се към своя истински Аз