Знам, че когато Духът ме е създал по свой образ и подобие и се е нарекъл с моето име, това не е бил безсмислен акт. Аз съществувам с намерение, с цел и от този момент ще се отнасям към себе си в светлината на тази истина. Така ще гледам и на другите, знаейки, че и те са еманации на Духа на живота.
Всички стари споразумения с посредствеността, които волно или неволно съм сключвал, са вече анулирани. Осъзнавам себе си по нов начин. Изпитвам ново чувство за единство с моята Свръхдуша. Присъединявам се към всички преди мен, които са се пробудили за истинската си природа. Призовавам своите учители и водачи от този свят и от невидимата сфера и знам, че имам божествената им подкрепа. Те ме насърчават, докато извисявам съзнанието си и приемам наметалото на просветленото съществуване. Дори да се препъна и да падна, знам, че вселената е моя майка и ме държи в скута на безграничното си състрадание, търпение и безусловна любов. Затова с лекота си прощавам погрешните стъпки и отново се настройвам към духовните намерения да живея и обичам, както е правел това Иисус Христос, а също и Буда и всички светци и мъдреци. Знам, че като тях и аз съм много скъп на Неизразимото.
Отказвам се от всички умствени модели, които биха оспорили заявлението ми за истинското в моя живот. Приемам се така, както Бог ме вижда — с искрено, чисто желание да узная кой и какво съм наистина. Сега усещам това желание. Чувствам сияйността на съществото си и му се прекланям с огромна благодарност. За това и още много-много съм неизразимо признателен.
В енергията на това послание включвам всички чувстващи същества. Нека сърцата им се успокоят, нека всички получат физическа и божествена храна. Нека мирът изпълни всички сърца и планетата. Знам, че това е направено, и просто казвам „благодаря ти“.
12
Митът за съвършенството
В земята на A3 СЪМ присъствието аз съм повече, отколкото ще бъда,
аз съм всичко, което АЗ СЪМ. Низвергнат няма да си в тази земя, в нея нищо няма да те нарани.
Очаквате ли да намерите съвършената работа, съвършения партньор, идеалните деца, тегло, кола, дом, духовна пътека — тоест един усъвършенстван аз, преди да се благословите със себеприемане? Ако е така, чака ви разочарование. Колкото и акредитиви, похвали, почетни значки и купи да получите, радостта ви ще бъде секната от един груб натрапник — егото, което ще ви казва, че ви трябва още малко по-силно чувство за важност, за да отговаряте на изискванията за себеприемане.
Митът за съвършенството е широко разпространен като внушение и убеждение. Ние, хората, не можем да се приемем, докато не станем олицетворение на своята или нечия чужда представа за съвършенство — в повечето случаи без дори да сме проучили тази представа, за да развенчаем нейния мит. Освен това дори да успеем да се вместим в нея, пак няма да се чувстваме комфортно в кожата си, ако не сме се обикнали с цялото си сърце. Докато вярваме в трупането на външни доказателства за това, че сме постигнали „първокачествения живот“, не можем да се отпуснем и да приемем себе си.
Децата, родени между 1946 и 1964 година — един от периодите, известни като „бум на бебетата“ — израснаха със зърнената закуска, на която беше лепнат етикетът „закуската на шампионите“ На кутията винаги имаше снимки на златни медалисти от олимпийски игри и други идеализирани модели за подражание, като явното послание беше:
Тези хора са съвършени. Те ядат нашата зърнена храна и ако и ти я ядеш, можеш да станеш съвършен като тях.
След като нашите родители, учители, треньори, религиозни водачи и обществото са дали своя принос за обучението ни по съвършенство, ние сме поели щафетата.
И съвършенството, и нивото на безукорност изискват отдаденост, дисциплина и целенасоченост — но има съществена разлика между техните подбуди и резултати:
Вашият съвършено несъвършен аз