Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Започнете, като постигнете центрираност в медитацията и попитате висшия си Аз кои качества трябва да култивирате. Бъдете наистина тихи, за да чуете посланието на духа, идващ от сърцето ви. После накарайте това качество на душата да оживее, почувствайте го като истинско във вас. Може да си направите аудиозапис, на който предявявате правото си на собственост върху него, и дори да добавите музика за фон, която според вас вибрира в хармония с качеството. Пускайте си записа, докато шофирате и вършите всекидневните си дела и когато си легнете вечер. Така магнитното ви поле ще се настрои на нужната енергийна вълна, привличайки необходимите за култивирането неща.

Съзнателно правете паузи през целия ден, за да се „проверявате“. Да речем, че сте избрали да развивате състрадание. За целта пробвайте това простичко упражнение: внимателно затворете очи. Бавно и дълбоко вдишайте и издишайте. Нежно си отправете наум въпроса:

„Точно тук и сега усещам ли енергията на състраданието да тече през съзнанието ми?“

Ако отговорът е „не“, помолете вътрешния си Аз да събуди и разкрие състраданието, което е неизменна част от истинската ви природа. Когато се настроите към вибрацията му, слейте с него цялото си съзнание, почувствайте го в неговата пълнота. Представете си как състраданието насища всяка фибра от съществото ви. Засилете го, а после релаксирайте.

През целия ден правете паузи, за да се питате, без да се осъждате обаче: „Къде е съзнанието ми?“ Докато пътувате към работа в натоварения трафик, обърнете внимание дали проявявате нетърпение или състрадание към другите шофьори, които също искат да стигнат навреме там, закъдето са тръгнали. Бъдете нащрек за възможности да практикувате избраното от вас качество. Присъствате ли съзнателно в този миг? Помнете, че в предизвикателни моменти можете да се обърнете към висшия авторитет в себе си с думите:

„Това не може да ме засегне! Имам непоклатима вяра в Необятното присъствие, което в мен и навсякъде около мен“.

Защо тази проста техника действа? Защото когато определите своето намерение и го следвате неотклонно, започват да изникват доказателства, че през цялото време сте притежавали избраното качество. Как иначе би могло то да се изрази, ако вече не съществуваше във вашето духовно ДНК? Когато действате с вярата, че качеството на Духа, което сте пожелали да култивирате, вече съществува в тъканта на истинската ви природа, законът за умствения еквивалент се задвижва в съответствие с убеждението ви, разкривайки го под формата на външни преживявания.

Всяка сутрин, когато се събудите, вместо да скочите от леглото, за малко останете тихи. Усмихнете се с благодарност и приемане на живота си точно такъв, какъвто е. После медитирайте, дори само за десет минути. През целия ден правете паузи, за да следите къде е съзнанието ви. В края на всеки ден се отдавайте на интроспекция и я превърнете в част от духовната си практика. Много нежно, без да се осъждате, бъдете честни със себе си.

Медитирайте, молете се, служете, изучавайте и се усмихвайте. Знайте, че живота ви Бог носи в дланта си.

Утвърждение

Приканвам в живота си екзистенциалната среща и дори сега подготвям съзнанието си чрез медитация, утвърдителна молитва, съзерцание и интроспекция. Отворен и готов съм да възприемам да се уча и да се променям. Навлизам в своето състояние на Христово съзнание.

Въплъщение

Тези думи изричам с пълно основание от дълбините на вярата си, воден от непоклатимо упование в силата и присъствието на Бога. Знам, че това присъствие е повече от закон и принцип — то е истинско! То е живо и обитава собственото ми съзнание, призовавайки ме да се отворя за пълнотата му. Може досега да съм спял, но повече не мога да пренебрегвам Духа, похлопващ на вратата на сърцето ми. Предавам се, заобиколен от божествена любов, мир, радост и трансформираща мъдрост. Готов съм за екзистенциална среща със себе си. Булото на невежеството се надига и съзнанието ми се насища със светлината на истината за съществуванието, озарява се от божественото познание, че аз съм в центъра на Реалността.

Всичко допреди миг, което е вече минало и би могло да попречи на пробуждането ми, се върна в небитието, от което и дойде. Не е нужно да насилвам просветлението, трябва само да го приканя — и това аз правя сега. Напразният страх, че животът ми никога повече няма да бъде същият, че ще трябва да пожертвам онова, което ми е скъпо, е вече безсилен. Отварям се за осъзнаването, че се намирам в постоянно общение с Реалността, с Христовото съзнание на истинската ми природа.