Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

С цялото си сърце се отдавам на обучението по Реалност. Аз съм достоен, прекрасен ученик и кандидат за просветление. Като духовно същество в човешка форма избирам чрез мен съзнателно да функционира Реалността. Всеки орган и част от телесния ми храм приемат тази истина. Всяка мисъл — форма я долавя. Съзнателният ум и подсъзнанието ми са в хармония и моят свръхсъзнателен ум действа с пълна сила. Усещам и познавам единството си с динамичното, хармонизиращо Присъствие на Неизразимото и във вселената виждам отразена истината на това въплъщение. Смирено благодаря, като знам, че за вярата си получавам фактически доказателства.

11

Иисус Христос — майстор на екзистенциалната среща

Майко, Татко, Боже, славата ти е голяма, ти си приказен безкрай и все пак толкова си близо, че дъхът ми с теб почва и свършва с теб.

Наричайте го „Второто пришествие“, ако искате, но истината е, че то е тук и сега. Помислете само — как може да се върне, ако никога не си е отивало? Христовото съзнание изпълва и най-малката частица от космичното творение, то е във всички същества. Не Христос си е отишъл от нас — ние не сме разширили съзнанието си достатъчно, за да реализираме върховната истина, че сме като него. Когато го направим, ще настъпи моментът на Второто пришествие.

Иисус е казал:

Жетвата е голяма, а работниците малко.40

Вселената сякаш излъчва посланието му по своята радиостанция:

… хлопайте, и ще ви се отвори.41

Драги слушатели, за валидността на това обещание гарантират просветлените същества, изпробвали този 20-вековен продукт. Те почукали и пред тях се отворили божествени осъзнавания. Затова възползвайте се от това предложение, като инвестирате духовното си усърдие в полето на вечно развиващото се съзнание.

Готови ли сте самоотвержено да последвате примера на Иисус, като се отдадете на вътрешната практика? Своето състояние на Христово съзнание той не е получил наготово, а е работил за него в медитация, молитва, съзерцание, интроспекция и усамотение. Той е бил човекът Иисус, превърнал се в Иисус Христос — същият Христос, който става всеки от нас, когато постигне себереализация.

Всекидневна екзистенциална среща

Срещите са неотменна част от всекидневието ни, но кое определя повечето от тях като обикновени и ги отличава от онази, която бихме нарекли екзистенциална?

Екзистенциалната среща се случва, когато видим Христос в себе си или в другите. Томас Мъртън, постигналият пробуждане монах трапист42, дава прекрасно описание на личното си преживяване: „Изведнъж сякаш видях сърцата им в тяхната скрита красота, онези дълбини, където не може да достигне грехът, нито желанието, нито самопознанието — сърцевината на тяхната реалност, този, който всеки от нас е в очите на Божественото. Само ако могат да се видят такива, каквито наистина са! Само ако можем един друг да се виждаме така постоянно! Няма да има войни, нито омраза, жестокост, алчност… Тогава, предполагам, големият проблем ще е, че ще започнем да се боготворим взаимно“.43

Иисус бил майстор на екзистенциалната среща. Той виждал безукорна духовна добродетелност в онази, която за тълпата била просто прелюбодейка. Виждал съвършеното здраве във физическия недъг, когато на сакатия казал да проходи и на слепия — да прогледне. Където другите виждали липса на храна, той виждал изобилие от хляб и риба. Когато Лазар лежал привидно безжизнен пред него, той задвижил повторно силата на духа, който виждал да изпълва неговия скъп приятел.

Това, което изпълва всекидневието ви, независимо колко обикновено е, може да бъде изживяно и като екзистенциална среща. Ако сте скулптор, в мрамора ще видите идеалния образ, който чака да го изваете. Ако сте композитор на песни, с вътрешното ухо ще чуете съвършения текст за мелодията. Ако сте родител, ще виждате в детето си най-висшия потенциал дори когато ви създава проблеми с поведението си. Ако пък сте духовно практикуващ, ще долавяте съвършеното божествено присъствие, скрито зад неврозата и патологичните състояния на вас самите и на другите.

И така, екзистенциалната среща се определя от това къде е фокусирано вниманието ни и какъв е вътрешният отклик на онова, което „виждаме“. Поглеждайки света, който ни заобикаля, може би ще си кажем, че не откриваме доказателства за величието, присъщо на всеки от нас. Днес като че ли е трудно да се натъкнем на Христовата любов, дори у онези, които претендират да са последователи на учението на Иисус — и в името на който през вековете е била проявявана нетърпимост и фанатична набожност, водели са се войни и са се извършвали престъпления.

Може да се запитаме какво е станало с учението на Иисус:

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.44