Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Оставил ни е ясно заявление, че и ние имаме всичко, за да пребиваваме в измерението на Реалността. Когато развием духовна проницателност, се предаваме напълно на Божествения художник и превръщаме живота си в приказно произведение на изкуството.

От зрение към прозрение

С практикуването на медитация отиваме отвъд ума на личността; започваме да възприемаме реалността не с външното зрение, а с вътрешното прозрение. По подобен начин Бетовен е чувал съвършено оркестрирани произведения с вътрешното ухо на интуицията. Симфониите ни заобикалят и възхваляват присъщата ни красота, потенциал и върховно осъществяване.

Когато осъзнаете, че Духът се е индивидуализирал във вас и се е нарекъл с вашето име, вече не ви интересува какво мислят другите за вас и дори какво сами мислите за себе си; вместо това искате да знаете: „Как функционира в мен, чрез мен и като мен Духът на живота?“. Задавайте този въпрос пред трибунала на съзнанието си все по-често и ще се настроите към прозренията, обитаващи измерението на Реалността. Така ще прекъснете веригата от мисли, които поддържат вярата ви в личния ум — умът, който ви държи в плен на несекващи съмнения и никога не носи удовлетворение. Възможно е да прекратите този измамен мисловен цикъл още сега, ако сте склонни да задълбочите духовната си практика и да я направите свой приоритет.

Издигане без сътресения

Страданието върши страхотна работа в пробуждането. Ние, хората, преживяваме мъчителни неща, но кой може да отрече, че много често именно те променят живота ни към по-добро! Колкото и странно да звучи, страданието има своите блага, различни, но също толкова ценни, колкото тези на щастието. И все пак да е нужно да чакаме мотивацията на личното сътресение, за да се издигнем от невежеството към мъдростта, от болката към радостта, от болестта към здравето. Любов, радост, мир, състрадание, мъдрост — тези присъщи ни качества могат да бъдат активирани в един миг на възприемчивост към Реалността. Тогава, разпознавайки я, се установяваме в нейното измерение и в партньорство с нея ставаме съзнателни художници на живота.

Радикална живост

Много хора живеят с мантрата „Има ли драма, значи съществувам“. Ако календарът им е препълнен със срещи и задачи, а мобилният телефон не спира да звъни, те са убедени, че живеят пълноценно — а всъщност само се плъзгат по повърхността на съществуването. Бизнесът, безкрайното общуване и забавление днес погрешно се приемат за интензивност на живота. Да бързаш, да правиш и да си подложен на свръхстимулиране не означава, че живееш.

Радикалната живост започва, когато се събудим за осъзнаването, че няма персонална сила, няма персонално добро. Няма персонална сила, защото я има само Единната сила, която действа чрез нас и вдъхва живот на всичко. Тя е тази, която, бъде ли правилно разбрана, ни изпълва и подтиква да изразяваме това, което наистина сме. Ако сме честни със себе си, ще признаем, че имаме погрешно разбиране за силата, което от своя страна ни подтиква да упражняваме влияние над другите и да водим с тях борби за надмощие.

Колко пъти ви е минавала мисълта, че искате да сте по-добри от някого или да го надхитрите? Често ли се виждате във фантазиите си като всепризнат инициатор на тенденции? Това е вирус, който прихващаме, когато страдаме от погрешно разбиране за силата такава, каквато я дефинира общество, движено от консуматорството и материализма; в такова общество човек лесно може да бъде увлечен от безспирното желание за превъзходство, за да разсее чувството за малоценност. Но превъзходството не съществува.

Не бива обаче да се съдим за това, че се поддаваме на мисли от рода на „Искам да съм по-добър от“ — трябва само да осъзнаем, че те се излъчват от егото и не са част от същността ни.

Простете си. Илюзията за фалшивата сила е гъста и лепкава и малко от нея е попаднала върху вас — какво толкова? Предишният момент не определя вашето бъдеще — определя го преценката ви за предишния момент. Затова, когато негативността или невежеството се надигнат, просто се изтръскайте от тях с усмивка и с разбирането, че именно тези моменти ви дават свежа възможност да се върнете към истинската интензивност на живота.

Вкоренете се в намерението да бъдете радикално живи! Харесвам думите на д-р Хауард Търман:

Не се безпокойте за това от какво има нужда светът. Задайте си въпроса кое ви кара да се чувствате живи и го направете — светът има нужда от хора, които се чувстват живи.

Това означава, че докато сте на тази земя, трябва да давате и изразявате своите дарове, таланти и умения с увереност и вътрешна сила, без да се въздържате. Така заживявате пълноценно, установявате се в реалността на любовта, изобилието и творческото съществуване. Вашата радикална живост променя не само живота ви като индивид, но и този на планетата.