Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Моя храна е визията за мир на земята, който започва от собственото ми сърце. Когато съм изкушен да избера нетърпението, избирам търпението. Когато съм изкушен да избера отмъщението, избирам помирението. Когато видя по новините хора, които страдат и скърбят, им пращам благословия да излекуват сърцата си. Благословия пращам и на държавните водачи, които си мислят, че са диктатори на народа си и го държат в робство. Заявявам, че в този момент тяхното погрешно разбиране за истинската сила бива трансформирано. Там, където две страни воюват за своите граници, аз виждам да се разпадат фалшивите разделения. Битките за исторически или религиозни права са изоставени. На дневен ред са сътрудничеството и хармонията.

В това осъзнаване разбирам колко ценен е човешкият живот и благославям всички мои братя и сестри по света: нека познаят мира и вътрешното осъществяване. Нека имат храна, вода, облекло и образование. Повече от всичко нека познаят любовта, реализират истинския си Аз и изразяват своите уникални дарби и умения. Моля се всички същества да са свободни, свободни да участват пълноценно в радостта на съществуванието.

Вървя през живота без страх и се разграничавам от тълпата. Смятам себе си за един от духовните революционери. Не само медитирам върху мира, любовта и единството, но и ги практикувам във всекидневието си. Служа на духовната идея, наричана мир, на духовните идеи, наричани прошка, състрадание, любяща доброта. Благославям световните лидери да уловят една такава инициатива за мир, хармония и цялост, да й се предадат и да осъзнаят, че раят може да бъде изживян на земята. С вътрешното си око виждам свят, който се готви не за война, а за честване на всички блага, които носи в себе си човешкия живот.

Днес любовта тече през мен безпрепятствено, спонтанно, изобилно. Нося се с нейното течение и му позволявам да отмие страха, несигурността, ненавистта, ревността, обидата. Мирът, хармонията, разбирането, търпението — всички тези продукти на любовта са мои учители и аз съм техният достоен ученик и слуга. Така е и така да бъде.

10

Не бъдете сериозни, а истински

Благодаря ти, че си толкова истински и че ме промени, като забулените ти от времето очи отвори за славните възможности.

Казвали ли са ви, че се приемате твърде на сериозно? Или пък може би ви се е случвало да споделяте с приятел:

„О, той се взема толкова на сериозно, че чак е досаден“.

Сериозните хора вярват на всичко, което мислят и чувстват, и дори не се опитват да открият кое стои в основата на техните мисли, чувства и убеждения. Да не подлагаме на съмнение отговорите, които имаме за живота, може да ни дава усещане за сигурност, но подобен подход не ни помага да се свържем с Реалността.

Спомнете си момент, когато сте се чувствали много сериозни — не е ли имало съпътстващо усещане за стегнатост и затвореност? Сравнете го с момент, когато ви е било радостно — не сте ли се чувствали тогава свободни, сякаш безгранични? Сериозните хора извикват в мен образа на „Мислителят“ на Роден, монументалната скулптура, която той сътворява като част от композиция, озаглавена „Портите на ада“. Прегърбената, напрегната фигура, подпряната брадичка, тежките мисли, видни от изражението му, сякаш го мъчи главоболие, достойно за реклама на болкоуспокояващо средство. Творбата е толкова убедителна, че сякаш всеки миг ще каже:

„Аз съм мислител и няма да стана, докато не измисля отговора за тайнството на съществуването“.

Като негов антипод винаги с усмивка си представям образа на Сидхарта Гаутама, станал Буда, което ще рече „пробуден“. Той седи върху лотос, напук на гравитацията, и се усмихва блажено, защото се е пробудил за Реалността — няма объркване, няма сериозност. Своето съзнание той е свел до абсолютната простота на това да бъде, заменяйки товара на преценките, мненията, убежденията и концепциите с чистата осъзнатост за Реалното. (Само докато пиша това, ме изпълва блажена радост!)

Нектарът на смеха

Като стана дума за Буда, си спомних история за един дзен-учител, който изучавал дхармата и медитирал много, много години. Според неговите ученици, когато постигнал просветление, той не спрял да се смее цели два дни — изпаднал в такъв пристъп, че за малко да умре от смях.

Смехът ни пренася в безвремието; за част от секундата попадаме в безграничното измерение на Реалността, където не ни спъват, нито впримчват нашите малки представи, възгледи, скъпоценни убеждения и мисловните напъни да рационализираме и оправдаем съществуването си.