Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Ден след ден седях в съдебната зала и четях духовни книги, докато съвсем неочаквано адвокатът ми не излезе с някакъв много убедителен аргумент, свързан с техническа формалност. Съдията повика защитниците на двете страни на събрание в кабинета си и отложи делото с три дни. Когато на четвъртия дойдох, случаят беше приключен.

Съдията обаче имаше лично послание към мен и след като ме призна за невинен, той ме привика и строго ме предупреди:

„Млади човече, този път имаше късмет, но се надявам никога повече да не те видя в моята зала“.

Погледнах го право в очите и отвърнах:

„Бъдете сигурен в това“.

Коленичих на пода и тържествено си обещах от този момент до края на живота си да служа с отдаденост на Любов-Красотата в света.

Напуснах съда с огромно облекчение и докато шофирах към къщи, дишах дълбоко, а сърцето ми преливаше от благодарност. Когато слязох от колата и тръгнах към входната врата, сякаш магнит привлече вниманието ми към ветропоказателя в съседния двор. Силата на следобедния бриз поддържаше стрелката му встрани от мен. Приковавайки поглед върху ветропоказателя, наум изрекох:

„Ако вътрешното ми преживяване наистина е това, което вярвам, че е, нека ветропоказателят се обърне към мен…“.

И преди да съм завършил изречението, той се завъртя и спря стрелката си право в моята посока. Любов-Красотата ме прониза до дъното на душата ми и аз предадох живота си напълно на нейното светло, трансформиращо присъствие. Осъзнах, че обстоятелствата на външния ми живот започват да се съгласуват с вътрешната трансформация, началото на която беше дал повтарящият се сън отпреди година. Нямах нужда от повече знаци!

Гмурнах се във водите на духовното, като медитирах, съзерцавах, молех се, посещавах семинари, ходех на поклонения и изучавах източна и западна мистика, метафизика и наука. Изпитах екстаза на съзнателното общение с Любов-Красотата, която е животът във вселената, и в него добих пълното осъзнаване за собствената си трептяща живост. Посветих съществуването си на тази Любов-Красота и с пълно упование в добротата й я оставих да ме води. Научих, че това, което ми се случва, не ме прави специален и че всички ние рано или късно се пробуждаме за истината, че сме много повече от плът, кости и ум.

Зарежете духовната плахост

Много са хората, които макар и бегло са изживявали вътрешно пробуждане, и не са малко онези, които са постигнали пълна себереализация. Може би и вие сте имали своите проблясъци, но не сте посмели да ги изречете гласно, мислейки, също като мен, че са симптоми на болестно състояние или че няма да ви повярват. Надявам се, че като изложа открито собственото си пътуване, ще ви насърча да приемете и оцените озаренията, почукали на вратата на съзнанието ви. Ако сте ги опаковали и прибрали някъде в ума си, извадете ги на светло и отново ги разгледайте. Доверете им се. Съживете ги и им позволете да ви заведат към нови разкрития на съзнанието. А ако и когато почувствате за уместно да ги споделите, направете го. Човек никога не знае кога пътят му ще послужи за пример и ще подтикне друг също да потърси своята уникална връзка с Неизразимото. Аз съм „за“ това да забравим притеснението какво ще кажат другите и да си позволим уязвимостта да изглеждаме глупаво в своята любов към Духа.

Мистиците са над теологията

Колко благословен бях през тези тридесетина години да се уча при просветлени личности, някои от които все още са на този свят, а други не. При тях нямаше догадки или сляпа вяра, а съзнателно, възторжено възприятие за осезаемо Присъствие. Те бяха истински носители на истината и подтикваха към пробуждане своите ученици, последователи и дори онези, които се съпротивляваха на въздействието им. За наш голям късмет можем да почерпим от духовните им прозрения, документирани в техните съчинения, автобиографии и биографии.

Дълбока е благодарността ми към моите учители от Изтока, сред тях Шри Ауробиндо, Парамаханса Йогананда, Гаутама Буда, Кришнамурти и Ошо. Суфисткият мистик Хазрат Инаят Хан и учението му се появиха в живота ми в най-подходящия момент. Иисус Христос е неизменно присъствие. Моите западни влияния включват д-р Ърнест Холмс, Джордж Уошингтън Карвър, д-р Томас Хора, Емануел Сведенборг, Пиер Тейар дьо Шарден, Уолтър Ръсел, Джоел Голдсмит, д-р Хауърд Търман и Томас Р. Кели.2 Духовното ми развитие е било повлияно и от други, но оставам покорно признателен на тези първи мои водачи, чието наследство беше за мен истинска благодат и вдъхновение.