Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Изучаването на писанията и мистичните текстове на Изтока и Запада ме накара да осъзная, че те не са в конфликт — техните автори наблягаха на различни аспекти от процеса на пробуждане в зависимост от епохата и публиката си; но в своята същина посланията им не си противоречаха взаимно. Духовните традиции са дали на света много мистици, в чиито съчинения и стихове няма помен от догми, религиозни титли и вероучение — остава единствено вкусът на Вечното. Всички те са единодушни, че едно динамично Присъствие изпълва всичко съществуващо — то е самият живот и копнее да се изрази чрез всички същества; и за тази цел ни е дало способността да творим живота си в сътрудничество с него и в хармония със законите, управляващи вселената. Това естествено изражение на присъщата ни цялост е просветлението.

За наше щастие много личности, успели да надхитрят ограниченията на езика, великодушно са споделили своя път на самоосъзнаване. Веднъж щом проумеем колко наложително е да не губим повече време, а да прилагаме на практика онова, което те са ни подарили, и ние ще познаем радостта и вътрешния покой, съпътстващи пробуждането. Това е моментът, когато се сдобиваме с пълното духовно наследство в качеството си на просветлени по рождение същества. Като изучаваме живота и ученията на постигналите и следваме напътствията им, ние също ще осъзнаем, че сме и винаги сме били духовно присъствие в човешко тяло. Така пробудени, се превръщаме в благотворно влияние на планетата и индивидуално изражение на следващото ниво на човешката еволюция.

Утвърждение

Тук и сега аз призовавам и активирам еволюционния импулс на моята вътрешна същност. С безусловно упование се оставям на Духа да ме поведе и изпитвам покоя, който е над всякакво разбиране.

Поемете дъх, отпуснете се и се потопете в следното въплъщение:

Въплъщение

В този миг се обръщам навътре и усещам радостта от това, че съм жив — че мога да благодаря за нещо, каквото и да е то. Благодаря ти, божествено присъствие. Благодаря ти, чист Дух. Обръщам се навътре и усещам, че си там. Разпознавам те навсякъде. Където и да се намирам, ти си там. Ставам толкова единен с твоето присъствие, че чувам как ми казваш: „По-близо съм до теб, отколкото е дъхът ти, по-близо и от ръцете и краката ти. Земята, на която си стъпил, е свещена“.

Чувствам това и се потапям в него със съзнанието, че духът в мен се събужда.

Когато дава определение на молитвата, Иисус казва да се моля с вярата, че вече имам това, което искам — и то ще ми се даде. Той не казва да се моля, вярвайки, че може и да го получа или че ще го получа все някога, не! Затова сега аз се моля с убеждението, че раят вече е там, където съм. Всеобхватното добро вече ми принадлежи. То ми се полага като духовно наследство. И така, сега навлизам в измерение, в което осъзнавам, че потребностите ми са удовлетворени. Точно в този момент чувствам това, каквито и да са обстоятелствата в живота ми. Никой не ми пречи да чувствам, че всички мои потребности вече са изпълнени. Няма сила извън мен, която да твърди:

„Знаеш, че все още не можеш да чувстваш това, защото нямаш парите, които искаш да имаш, и не живееш в къщата, в която искаш да живееш. Не, все още не можеш да чувстваш това“.

В този момент аз го чувствам, чувствам и вярвам, че имам всичко, което ми трябва, точно сега. Изобилието е същността на живота. Вече няма да се тревожа за това как ще получа онова, което ми е нужно.

Изричам всичко това за себе си и знам, че в прочувствения тон на тази вибрация животът ми съдържа красота, любов, мъдрост, покой, изобилие и радост. Цялото ми същество е така изпълнено с тази съзнателна енергия, че моето магнитно поле усилва живия дух и аз се нося на гребена на неговата красота. Това заявявам. Това виждам. Това приемам. Това знам. То се случва сега.

Говоря в този свещен настоящ момент, тук и сега. Призовавам в живота си целостта и благосъстоянието. Моят телесен храм отразява хармонията на вселената — реда, силата, красотата, възраждащата мощ. Толкова изумителен е начинът, по който съм сътворен! Божественият разум, обитаващ този храм, може да излекува всичко, когато позволя на условието за изцеление да се прояви. Затова казвам „да“ на всеки орган, действие и функция на моето тяло. Вече съм цялостен и всяка клетка вибрира с онази светлина, която единството с чистия Дух носи. Доброто здраве е моето нормално състояние. Целостта е пълновластен господар.

Навиците и моделите на ума са пречистени, възстановена е тяхната първоначална яснота и аз вече не броя пораженията и пречките — сега броя благата си. През целия ден съм изпълнен с благодарност и започвам да изреждам така:

„Толкова се радвам, че имам маса. Толкова се радвам, че имам под. Толкова се радвам, че имам килим“.