Вторият ключ е доброто хранене. На физическо ниво това е свързано с поемането на храни, носещи в себе си жизнената сила и светлината на естествения свят. Като даваме на тялото си нещо, докоснато от слънцето, което то може да усвои и превърне в енергия, ние подкрепяме имунната система и поддържаме добро здраве.
От метафизична гледна точка храната се отнася до качеството на думите в живота ни — както казва Иисус:
Слушайте Ме всички и разбирайте: нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.64
Това включва не само храната, която ядем, но и разговорите, които водим, книгите, които четем, филмите, които гледаме, хората, с които прекарваме времето си — защото начинът, по който приемем тези въздействия, отпечатъкът им върху съзнанието ни определят вибрацията на нещата, които изразяваме, „които излизат от нас“.
Третият ключ е движението. За да може тялото напълно да усвои витамините и минералите в храната и водата, то трябва да се движи. Ето защо все повече фирми отделят пространство и време за гимнастика, йога, тай-чи и други форми на циркулиране на енергията, които поддържат тялото жизнено и стимулират ума за творческо изразяване. На метафизично ниво вътрешното упражнение присъства, когато сме верни на своята духовна практика, когато претворяваме в действия онова, за което твърдим, че е наше убеждение.
Да се съгласите с полезността на тези три ключа е едно, а съвсем друго е да ги прилагате на практика. Нея нищо не може да замени. Добре е да четете, да изучавате и разговаряте за духовните принципи, но ако не ги направите част от живота си, няма да ги усвоите — тоест няма да се възползвате от тях. Запитайте се:
„Как мога сега да премина от теория към практика?“
Четвъртият ключ е детоксикацията. На физическо ниво това означава да се подлагаме на пости, за да се освободим от токсините в кожата и другите отделителни органи. Ако здравословното ви състояние го позволява, добре е поне един ден от седмицата да пиете само течности или да поемате по-малко храна от обикновено, за да се пречисти тялото и да си почине храносмилателната система. Освен това може да потърсите допълнителна информация и, разбира се, да говорите с вашия лекар или със специалист по хранене, за да разберете коя програма за постене или пречистване е най-подходяща в зависимост от вашия тип тяло и здраве.
На духовно ниво прошката е това, което ще пречисти сърцето и ума ни. Чувствата на гняв, обида и огорчение, особено когато са потискани, се натрупват в телесния храм и се превръщат в отрова. Ние, хората, понякога не можем да се решим да простим — и на себе си, и на другите, — защото си мислим, че с това освобождаваме себе си или тях от отговорност. Истината е, че всеки човек отговаря за поведението си, затова не е нужно ние да произнасяме окончателната присъда — нека вместо това се погрижим да държим чист от негативни емоции своя вътрешен дом. Прошката често е онова, което сърцето очаква, за да се освободи от миналото и да се установи в настоящия момент.
Петият ключ е признаването на истината, че живеем в дружелюбна вселена, която ни подкрепя и на която можем да се доверим. На физическо и умствено ниво, за да сме изпълнени с енергия, от първостепенно значение е всеки ден да се събуждаме с усещането и увереността, че вселената се грижи като майка за нас. Животът е на наша страна и ни вдъхва сили, но ако ние поддържаме отровната нагласа, че вселената е хаотична и враждебна настроена към нас, тогава сами си изпращаме посланието, че положението ни е несигурно, че животът е несигурен, че сме жертви на неизвестното. Тогава в съзнанието ни властват страхът, съмнението и безпокойството и като стимулират произвеждането на токсични, вместо на тонични химикали, те разклащат основите на нервната и имунната система и създават условия за болести.
Когато осъзнаете, че можете да се уповавате на фундаменталната доброта на вселената, това означава още, че вярвате във възможностите — а те са безгранични. През лятото на 1998 г. премествахме нашия Международен духовен център и трябваше да ремонтираме новата сграда, преди да се нанесем. Това означаваше да плащаме едновременно новия наем и престоя в хотела, където бяхме наели най-голямата им заседателна зала за нашите служби в сряда и неделя; а също и разходите по ремонта и заплатите на служителите. За мен и останалите от управителния съвет финансовото положение беше изключително натегнато.