Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Някои смятаха, че не разполагаме нито с парите, нито с времето да изпълним сроковете на градската инспекция, за да отворим вратите си за отпразнуването на дванадесетгодишнината ни през ноември. Ето че имахме отлична възможност да приложим на практика вярата, че „Агапе“ съществува с визия и мисия, вдъхновени и подкрепяни отгоре, и че средствата за по-нататъшния ремонт и заплатите ще ни бъдат дадени. В някои моменти ни се струваше, че намираме изход от привидна безизходица, че утвърждаваме невъзможното.

По време на срещата, на която трябваше да вземем кардинално решение, призовах всеки от осемте члена на съвета да даде безусловното си съгласие за отварянето на новия ни храм навреме за честването. „Не ви питам дали ние можем да го направим — обясних им аз, — а дали е възможно да бъде направено. Не е нужно да знаем как, а само дали е възможно“ Това явно се оказа по-предизвикателно, отколкото бях очаквал, затова станах и заключих вратата, добавяйки: „Никой няма да излезе оттук, докато не почувстваме, че всичко е възможно“. Стигнахме до единодушно решение — възможно беше. Нашият предприемач, който не беше член на „Агапе“, но присъстваше на срещата, замислено попиваше съдържанието на разговора ни. Бяхме отпечатали две брошури — едната съобщаваше, че ще прекъснем службите в хотела и ще затворим врати, докато не бъде завършен ремонтът; втората обявяваше отварянето на новата сграда през ноември. Всички решихме да разпратим втората.

Изминаха два дни без знак, че ще успеем да съберем достатъчно пари. Вече бяхме подали молба за заем от банка, с която досега не бяхме работили. На третия ден ни позвъниха оттам. Оказа се, че президентът — когото аз не познавах — забелязал свой служител по заемите да преглежда папка с документи и го попитал какво изучава толкова съсредоточено. Когато разбрал, че става дума за молба от „Агапе“, той казал:

„На Бекуит ли? Дайте му заема“.

После нашият строителен предприемач дойде и сподели, че е останал много развълнуван от срещата, на която беше присъствал, и е решил да удвои броя на работниците и да завърши ремонта, без допълнително заплащане и в срок, така че градският инспектор да даде съгласието си. Отворихме врати през ноември, макар и на циментен под и без климатици при 30-градусова топлина.

Представете си радостта ни, когато на освещаването на новия ни храм се събраха хиляди! От този ден до днес, когато изникнат трудности — а с такива се среща всяка организация — си спомняме времето, когато непоколебимата ни вяра във фундаменталната доброта на вселената ни даде силата да приемем, че всичко е възможно.

Шестият ключ е светлината. На физическо ниво това означава, че се нуждаем от всекидневна доза слънчева светлина. Самото слънце не е вредно, защото вселената не е създадена хаотично; така че поне по 20 минути на ден трябва да прекарваме под слънчевите лъчи за производството на витамин D, както и на други витамини и химикали. Нека всеки сам намери своя баланс.

„Квантът“ е дискретно количество електромагнитна енергия, експлозия на светлина, която непрестанно лумва и угасва. Вселената е изградена от тези квантови експлозии, които създават усещането, че нещата са твърди или непрекъснати. Макар да изглеждаме като същества с плътност, ние всъщност сме съставени от светлинна енергия. Колкото и твърди да се струват нещата на петте сетива, всичко е просто вибриране на светлинна енергия с различна скорост. Посредством вътрешни практики като медитацията можем да видим със светлината на душата, че сме нещо повече от тялото — че сме същества от светлина.

Седмият ключ е почивката. Трябва да намираме време за дълбок вътрешен покой, за да могат клетките на тялото и умствената и емоционална нервна система да се възстановят. Това означава да се отдаваме на не мислене, на състоянието, в което няма движение, а само тишина, да се стремим да осъзнаем, че присъствието в не действие е изпълнена с живот форма на действие. Този е седмият ключ към изживяването на присъщата ни органична Цялост.

Заниманието, което сме избрали за свое препитание, и духовните практики, които включваме във всекидневието си, имат една и съща цел — да ни дадат възможност да изживяваме изобилието. Вселената не признава човешката склонност да разделя на категории, така че законите на истинския успех действат еднакво и в сферата на професионалното поприще, и в аспектите на най-личния ни живот. И в двата случая за наше добро е да осъзнаем тези закони и да ги прилагаме на практика. Когато споделяме своите дарби и ресурси, истинският успех ще ни навести със сигурността, с която слънцето изгрява всяка сутрин, и ще се броим сред щедрите и състрадателните, които побират в сърцето си целия свят.

Утвърждение