Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Още в този момент можем да се почувстваме ентусиазирани при мисълта за безкрайните възможности, които са пред нас и особено онези, които са заложени в нас. Тази възторжена нагласа ни кара умело и с радост да посрещаме всичко, което влезе в живота ни, да изследваме неговите уроци, да ги приветстваме и усвояваме. Ентусиазмът не е нещо, което трябва да създаваме — той е органично качество на съзнанието. Трябва само да го подканим, да му позволим да се надигне отвътре и да изпълни с енергията си нашите старания, творческо изразяване и взаимодействие с другите. Ентусиазмът ще извика на лицето ни усмивката на Буда.

Интегритетът — гръбнакът на духовните обноски

Характерът се смята за общия сбор от нашите черти. Той обаче не е просто личността, а моделите на поведение, формирали се с развитието на индивидуалните ни възприятия, убеждения, разбирания, прозрения, ценности и нагласи. Когато те действат в хармония със законите на вселената, живеем вътрешно интегрирани и поддържаме добри духовни обноски, като подплатяваме думите си с действия и изпълняваме поетите ангажименти.

Гръцката етимология на характер означава „врязвам, вписвам“. В средноанглийския език неговата дефиниция е на отличителен белег или отпечатък. В такъв случай няма да сгрешим, ако кажем, че характерът е гравирането на Бог върху съкровения ни дух. Интегритетът не се развива с прилагане на волята или промяна в поведението — той е откровението за истинската ни природа, направена по образ и подобие на Източника. Интегритетът не е религиозен или морален код — той е следване на универсалните духовни принципи, управляващи вселената. Интегритетът не означава безгрешност или неизменен успех, а духовната твърдост да се „хванем в крачка“, да се поправим, ако е необходимо, и да продължим по правия път. Той е непоклатимата вяра, че въпреки пропуските си винаги можем да разчитаме на безусловната любов, състрадание и прошка на Духа. Интегритетът на характера означава вътрешен мир.

Уважението — сърцето на духовните обноски

Като цяло в разбирането ни за уважението съществува объркване — то не се изразява, когато сме задължени да се подчиняваме на хора, заемащи ръководна позиция. Щом е принудително и мотивирано от страха, уважението не е искрено.

Уважението е признанието, че всичко съществуващо има един източник — Необятното; следователно всичко е наситено с есенцията му. Когато наистина осъзнаем това, започваме да почитаме себе си и другите, Майката природа и дори привидно неодушевени обекти. Уважението на Духа към творението отеква във всяко кътче на космоса; то е енергия, която можем да почувстваме и да възприемем в отношението си към живота.

Немският философ Имануел Кант, живял през XVIII в, поставя уважението към себе и другите в центъра на нравствена теория, основаваща се на убеждението, че всеки индивид притежава неизменно вътрешно достойнство. Уважението, което изразяваме към някого, има мощна вибрация и насърчава самоуважението на този човек. Когато идва от сърцето, то оказва почит, каквато нищо друго не може да окаже — нито диамантите, рубините или златото, нито дори жестовете на любов.

Уважението, което е искрено, прави невъзможно лицемерието. Ако в действията си обаче сме подбудени от страха, това не е уважение, а само и единствено страх, независимо какво са ни учили за връзката между двете. Уважението е едно от най-висшите изражения на любовта и започва със самоуважението — което на свой ред генерира същото чувство към другите. Когато то наистина изпълни сърцето ни, дори да сме неспособни да го изразим с думи по задоволителен начин, другият човек ще усети вибрацията му — толкова мощна е енергията на уважението.

Щедростта — дейността на духовните обноски

Един от любимите ми изрази е: Ние даваме, за да живеем, докато не започнем да живеем, за да даваме. Когато осъзнаем, че наше духовно наследство е цялата съкровищница на Доброто, ние изразяваме благодарността си, проявявайки щедрост. На всичкото изобилие, което ни дава Духът, отвръщаме, като открито и често споделяме своите ресурси, време и енергия, дарби и умения.

Щедростта е заразителна и оставя дълбок отпечатък и върху даващия, и върху получаващия. Иисус Христос е казал:

Давайте, и ще ви се даде.66

Думата „щедър“67 идва от латинското genus, „произход, източник“.

Ние даваме съзнателно и спонтанно, проявявайки загриженост, любяща доброта, състрадание и чувствителност към нуждите на нашите братя и сестри, към животните, към всичко живо. Нека всички се стремим да бъдем образец на щедростта!

Когато сме щедри, сме състрадателни. Една от най-висшите форми на състрадание е разбирането за чуждата липса на разбиране. Съчувствието пита:

„Как се чувстваш?“

Съпричастието казва:

„Усещам това, което ти усещаш“.

Състраданието казва:

„Разбирам. С какво мога да помогна за облекчаването на страданието ти?“