Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Днес моля се за смелостта да бъда това, което Духът намислил е за мен, проводник по-добър за Бог да стана, със силата си той да ме изпълни.

Като човешки същества ние се водим от усещането, че щастието ни принадлежи по право — и то с основание, защото щастието е истинската ни природа. Неговият смисъл и начините да го изпитаме винаги са били обект на търсене на духовните традиции, философията, психологията и дори науката. Въпреки това малцина осъзнават, че софтуерът на щастието е инсталиран в нас още с появата ни на този свят.

Повечето хора не проникват достатъчно дълбоко в същността си, за да се докоснат до тази своя истинска природа на щастие; вместо това се задоволяват да останат на повърхността и търсят да „намерят“ извън себе си онова, което никога не са губили. В техния живот дефиницията за щастие и начините за неговото изживяване се определят от обществото, религията, знаменитостите, вестниците, рекламите и телевизията — и докато търсят на подобна „дълбочина“, ще срещат само разочарование. Реализирането на щастието зависи от нивото на нашето разбиране за него.

В своя стремеж е добре да сте наясно какво преследвате — истинското щастие или неговата сянка, тоест псевдонасладата. Трябва внимателно да преценявате продавачите на щастие, за да се уверите, че продуктът им — било то духовно учение или организация, книга, семинар или лечебен метод — съдържа съставките, които дават нещо повече от повърхностни, временни резултати.

Когато стъпим на духовната пътека, обикновено осъзнаваме — може би за първи път, — че щастието, в което сме научени да вярваме и насърчавани да преследваме, няма дълбоки корени. Подобно прозрение ни прави по-търпеливи към все по-нарастващите усилия, които трябва да полагаме, за да съзреем в новото си разбиране. Освен това си даваме сметка за пристрастеността на културата ни към щастието, когато и най-лекото разочарование или тъга се диагностицира като депресия, за която неизменно се предписват хапчета. Всъщност временното състояние на неудовлетвореност може да е съобщение от вселената, че е време да обърнем поглед навътре и да разкрием как житейските решения, които взимаме, помагат или пречат на присъщата ни радост да се прояви.

Щастието е избор

Щастието не може да ни бъде наложено, нито ние можем насила да го дадем на другите. Всеки човек трябва да се съгласи да бъде щастлив. Често можем да чуем истории за хора, които поддържат своя жар към живота, когато обстоятелствата в него са всичко друго, но не и радостни. „Как го прави?“, питаме ние и веднага се опитваме да си представим как бихме реагирали в подобна ситуация. Когато активираме душевния софтуер на щастието, радостта, която ни изпълва, има корени дълбоко в духа и не зависи от външните условия.

Със съзнателния избор да живеем щастливо разбираме, че това е нашето естествено състояние. Когато нещата вървят според желанията на егото ни, например като получим бонус в работата, нова титла, слава и богатство, се чувстваме доволни — и тези преживявания са чудесни, но дават само временно удовлетворение. Добър пример за това е, когато си купим нова кола. През първите седмици изпитваме истинска наслада от ценното си притежание, когато се качим в него и приятният мирис на „ново“ активира обонятелните нерви. Не след дълго обаче този аромат се заменя от миризмата на застояло капучино и ние започваме да мислим за заместител, който да ни върне тръпката.

Като се имат предвид предизвикателствата, пред които днес е изправен светът, стремежът към щастие може да изглежда лекомислен и дори себичен. Не можем да отречем глобалните трагедии и ако държим да разглеждаме щастието в един задълбочен план, няма как да пренебрегнем страданията на войните, геноцида, потисничеството, СПИН, бедността и глада. И още повече ще се объркаме, когато открием, че обстоятелствата в живота на мнозина, допринесли за развитието на справедливи и мирни каузи, са далеч от общоприетата представа за щастие. Може да звучи парадоксално, но вътрешната радост е на наше разположение дори когато сме изправени пред извънредни предизвикателства. Приемането и прилагането на този парадокс е практика на духовно и психологически зрелите.

Щастието — причини и следствия

Истинското щастие бликва, когато осъзнаем, че творим съдбата си съвместно с Източника на живота, независимо дали ще го наречем Бог, Универсалното, или ще го оставим без име. Непреходната радост не идва отвън, а от вътрешната реализация на Аз-а.