Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Душевният ни софтуер се активира чрез медитация, утвърдителна молитва, духовно изучаване, видения, съзерцание и свято служение. Тези практики трансформират установените мисловни модели и ни позволяват да взимаме решения, водени от мъдростта и изпълнени с щастие. Ние пак се наслаждаваме на външните удоволствия на човешкия живот, но вече се стремим към онова безусловно блаженство, което откриваме, когато се върнем вкъщи, при душата си.

Когато искаме от закона за привличането да изпълни желанията на егото, скоро осъзнаваме, че истинското щастие не е подвластно на духовния ни материализъм. Поговорката „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се случи“ е още едно напомняне да бъдем прозорливи в молитвите си, защото когато желаният обект се прояви, може да се наложи да се молим наново да изчезне от живота ни. Въображаемият ореол на щастие, с който обграждаме материалните неща, потъмнява от реалната им безпомощност да ни донесат удовлетворение. Например, ако представата ви за щастие е телевизор с екран, по-голям от визията за живота ви, какво ще стане, когато той се счупи и вие изгубите своя източник на щастие?

Четирите причини за щастие

Някои области от живота ни действат изключително с използването на душевния софтуер на щастието и променят съдържанието на съзнанието ни. За по-просто можем да ги наречем „причини“, а начините, по които променят съдържанието на съзнанието ни — „следствия“. Това са: разговорът, компанията, предизвикателствата и отдадеността.

Разговорът — вибрационен рай или ад?

Развиването на осъзнатост за силата и енергийния ефект на думите е духовна практика, която не е много лесна. В своя социален и личен живот често попадаме в ситуации, в които неусетно се поддаваме на разговори „с най-малък общ знаменател“, за да се нагодим или за да не влизаме в конфликт с преобладаващото мнение.

Ако сте склонни да клюкарствате и да се оплаквате, ще виждате света от това ниво на разговор и ще пречите на софтуера на щастието да се активира. И обратно, ако енергийното съдържание на разговорите ви се състои от насърчение, състрадание и конструктивен съвет, когато ви бъде поискан, вие ще бъдете носител на мъдрост и осъзнатост и същевременно ще задействате вътрешното щастие.

За илюстрация на вибрационната сила на езика да вземем две думички, които използваме по хиляди пъти на ден — „да“ и „не“. Те са част от речника ни още от първите години на живота ни и играят основна роля в отглеждането на децата ни.

Когато „да“ и „не“ са насочени към нас, рядко оставаме неутрални. Ние ликуваме или се отдръпваме, изживяваме умствен рай или ад в зависимост от очакванията, проекциите и тълкуванията си. Когато тези думи се надигнат в гърлото ни, прицелят се и ударят целта си, разполагаме с емоционално подкрепление на тяхната уместност. Със своята енергия на приемане, отхвърляне или освобождаване те оказват силно въздействие върху нас. Ами ако ви кажа, че „да“ и „не“ са в еднаква степен синоними на „утвърждавам“? Езикът често е парадоксален и понякога „да“ всъщност означава „не“, а „не“ има смисъл на „да“. Случва се, когато кажем „не“ в отговор на нечия молба, да гласуваме с „да“ в името на своето добруване.

Техниките за личностно манипулиране, станали популярни в книгите наръчници, ни учат как да получим онова, което искаме от другите, като останем политически, социално, професионално, романтично или духовно коректни. Подобни практики имат висока цена, защото никоя техника не може да предизвика изкуствено истинското щастие. Например често ни учат да прикриваме зад „мили“ думи онова, което наистина мислим, вместо да бъдем искрени. Резултатът от това е вътрешно разделение. Подбудите и намеренията ни определят почтеността на нашата реч. Речта на свой ред определя вътрешното ни състояние на щастие.

Как да развием взаимоотношение на съгласуваност между своите вътрешни и външни разговори? Как да практикуваме духовния принцип на правилна реч и нейното допълнение — слушането? Трябва да започнем с изследване качеството на разговорите, които провеждаме в ума си.

Как разговаряме със себе си? Какво излиза от устата ни в разговорите с Нашите близки, колеги, деца, семейство и онези, които смятаме за свои съперници? Какво е качеството на невербалната ни реч, тоест каква вибрация излъчваме чрез мислите си? Може би ще се възползваме от думите на този Псалм: „Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми“75, и дори ще стигнем до още по-дълбокото разбиране, че това, което не изговаряме гласно, също влияе на съзнанието ни, а следователно на хората около нас.