Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Тогава участваме и творим танца на живота не като хора, успешно разрешаващи проблемите, а като пълноправни притежатели на духовното наследство от радост, любов, хармония и съзидателност. Ние сме тук не за да оцеляваме, а за да извисяваме, изразяваме и излъчваме динамичната мощ на съзнанието, което обитава сърцевината на съществото ни.

Всеки от нас стои на платформата на своя уникален еволюционен модел, напълно способен да се пробуди. Нека до един станем неустрашими духовни воини, убедени, че още в този момент можем да приложим вътрешния софтуер на щастието и да възвисим себе си и другите.

Утвърждение

Космичният смях на Духа къпе душата ми в радост. Погледът ми е ясен и всичко, което правя, идва от чистата радост на съществуването. Обичам живота. Обичам да бъда себе си такъв, какъвто съм.

Въплъщение

Съзнателно избирам щастието като начин на живот. Насищам ума с радостта, която идва отвътре. Едно съм с тази радост. Тя изпълва мислите и чувствата ми и действа чрез мен. Благословен и вдъхновен от нея, просто да бъда е нещо опияняващо.

Вярата във връзката на съвместно творчество с Духа направлява всяка моя мисъл и действие. В разговорите си съм искрен, утвърждаващ, ентусиазиращ и любящ. Използвам думите разумно, знаейки, че вибрацията им въздейства както на съзнанието ми, така и на онези, с които говоря.

Хората, с които общувам, укрепват живота ми. Един за друг ние сме източник на насърчение, подкрепа и грижа. В сърцето на приятелите си виждам своето отражение, в какво съм израснал и в кое ми предстои да се развия. Като давам и получавам подкрепа, се чувствам силен да споделям и да служа там, накъдето ме насочи Духът.

Като духовен воин имам куража да вървя към неизвестното с увереност, като се уповавам на фундаменталната доброта на вселената. Не се боя от страха си, а като се изпълвам със смелост, го трансформирам в мой приятел. С готовност рискувам, като се отварям към промяната и опознавам всяко свое кътче без осъждане или егоистична гордост от постиженията си.

Предизвикателствата разкриват вътрешните задачи, които имам да изпълня, затова ги приветствам. Най-голямото ми желание е да пробудя наблюдателя в себе си, който знае и знае, че знае; който е знаел от самото начало, че аз съм безгранично, вечно същество. Предизвикателствата са визитната картичка на трансформацията и аз храбро ги посрещам със съзнанието, че те са богатият материал за пробуждането ми.

Източникът ми е дал всичко от себе си и моето упование в него пуска дълбоките корени на смелостта, която превръща съмнението, безпокойството и страха в мир и радост. Това е ангажиментът ми към себе си, съглашението с моя дух, духовните практики, учителите и духовната ми общност. Тази отдаденост почитам като акт на лична отговорност. Пробуден съм и като осъзнавам всичко, на което съм се посветил, аз действам съобразно с него. Мощта на тези думи трансформира съдържанието на съзнанието ми и аз благодаря за това.

18

Как да изкараме нощта — едно светло виждане за тъмната нощ на душата

Остани несломим, когато не виждаш надежда и стремлението ти подмятат черни вълни. Радостта обитава душата ти — затова стани и кажи: Господ ми стига.

Малките букви в „рекламата“ на духовното пробуждане не могат да минат без онези периоди, познати като „тъмната нощ на душата“. Тази заключителна глава ще разкрие колко духовно благотворна е тъмната нощ за дълбоко отдадения на себереализация човек.

Тази нощ не прилича на никоя друга. Тя е неизбежна и дори привлекателна за онзи, който истински желае да бъде докоснат и трансформиран от Духа. Чувството, че сме попаднали в бездна, може да продължи секунди, дни, седмици, години. Близките и приятелите ни не разбират какво изживяваме и както и да се опитат да ни помогнат, не могат да заглушат отчаянието ни. Духовният път, който следваме, е станал скучен и сякаш не води никъде.

За човека, свикнал да живее в съзнателно общение с Необятното, тази тъмна нощ е като мъчителна суша без следа от божествена помощ. Тежестта на външния свят притиска душата и задушава сърцето. Може би в края на краищата Бог не съществува и просветлението е измислица. Отвътре не долавяме нищо, освен безпътица и чувство на пълна самота. Мъчителните емоции на егото ни убеждават, че няма да преживеем това състояние, че ще умрем и това ще е добре.

Имате си добра компания