Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Един от механизмите на егото е да се отдаде на компулсивно поведение като прекаляване с алкохола, честа смяна на партньора, наркотици или пазаруване. Когато анализираме подобни действия, виждаме, че това са все опити да бягаме от себе си и да облекчаваме присъстващото в момента чувство на страх, самота, мъчително безпокойство. Честото прилагане на тези „спасителни“ механизми може да доведе до сериозна зависимост от временната тръпка, която те ни дават. Ние обаче не сме тук, за да се омайваме — тук сме, за да бъдем съзнателни и свободни.

Друго занимание на егото е синдромът на напразното мечтание — „Ще ми се да бях някой друг“, жалваме се ние, „на друго място, да ми се случва нещо друго — каквото и да е, само не това!“. Подобна нагласа няма никаква трансформираща стойност и същото се отнася за крещенето, наум или на глас, на положителни утвърждения с цел да заобиколим тъмнината, пред която сме изправени, да заглушим страховития вътрешен глас, който шепне:

„Хей, нещата не са наред!“

За Духа светлината и тъмнината са еднакви — няма разделение, няма разлика. Един от любимите ми източници на подкрепа по време на тъмна нощ са стиховете от Псалм 139:

Възляза ли на небето — Ти си там; сляза ли в преизподнята — и там си Ти. Взема ли крилата на зората и се преселя накрай море — и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ, но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата — като светлина. Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба. Славя Те, защото съм дивно устроен.78

Може би ще ви е трудно да приемете, че тъмната нощ на душата всъщност се е зародила в самите ви дълбини от Знаещия, който ги обитава. Имайте вярата, че той знае какво точно е нужно, за да събуди във вас истинската сила, безусловната любов, състраданието, яснотата и смиреността — и това са само някои от благословиите на вътрешната нощ.

Ако се съпротивляваме или се опитваме да съкратим този процес на трансформация, ще си попречим да пожънем плодовете му в тяхната пълнота. Ако обаче се отворим за него и се потопим изцяло, опознавайки всички негови аспекти, ще пробием илюзиите на егото и ще прозрем истинската посока, в която с любов и мъдрост ни води нощта. Като с готовност й се предадем, без да поставяме ограничения във времето, ние приканваме дълбоката трансформация.

Практики за придвижване в тъмната нощ

Един от начините да се справим с измамната игра на егото е да започнем собствен вътрешен диалог на духовно търсене:

„Ако тази тъмна нощ никога не си отиде, какво качество ще трябва да развия, за да живея в душевен мир? Какво от моя установен модел на съществуване — от личността на повърхността — ми се подсказва да изоставя, за да се издигна на следващото ниво на съзнание?“

Може би качеството, което трябва да проявим, е любов или прошка, състрадание, безкористност, търпение, смиреност, непривързване, упование, щедрост, упоритост или любяща доброта към себе си. В мига, в който престанем да се съпротивляваме на тъмната нощ, ние създаваме условие това качество да изплува от дълбините на съществото ни и да завладее съзнанието ни. Вниманието се пренасочва от стремежа да се отървем от неприятното чувство към ускоряването на трансформацията. Вместо да търсим облекчение, се фокусираме върху качеството, опитващо се да се прояви, и дори едновременно с това приемаме дискомфортното чувство — било то страх, съмнение или гняв, каквото и да е. Тези емоции не могат да ни унищожат, защото не са истинската ни природа и посрещайки ги с душевна увереност, ще доловим качеството, което сме призовани да родим и изразим.