Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Медитацията може да е трудна, а молитвите да ми се струват сухи, но дори това предавам.

Духът в мен знае какво прави с живота ми. Тъмнината и светлината са едно и също — и двете раждат пробуждането ми. Готов съм чрез този процес да стана повече себе си. Променя се вътрешното ми възприятие и аз приветствам това преживяване. Напълно го приемам.

С тези думи заявявам своето прераждане. То вече действа в мен; в мен се случва нещо великолепно. Случва се нещо богато. С пълна увереност знам, че Духът е с мен, а не против мен, че Животът е с мен, а не против мен. Аз съм дете на вселената, дошло тук да се учи да живее с любов към Бог насред краха на световете. Казвам: „Това няма да ми въздейства“ — и оставам непоколебим. Радвам се на божествената подкрепа и всичко съдейства за доброто ми.

Послеслов

Рядко ми се случва да прочета неща и да съм съгласен с всяка дума! За великолепната книга на Майкъл Бърнард Бекуит обаче мога да кажа точно това. Не че нямаше изявления, които ме стреснаха, изненадаха и развълнуваха — а някои от тях ме подтикнаха да преодолея дребните навици на ума; и не че не си давам сметка, че в тях има повече, отколкото съм в състояние да разбера в момента. Работата е там, че докато чета, през свежия му поглед научавам нови неща — и нови начини за изживяване на познати неща.

Да вземем например връзката, която той прави между недуалността и любовта не просто като абстрактни концепции, а като основа на просветления живот.

Какъв е смисълът, вложен от него в думата „недуален“ — една от любимите ми думи, широко застъпена в индийската духовност, индуизма, както и будизма? „Недуален“ означава, че Бог като Универсалната любов и Буда като Универсалното състрадание са с нас тук и сега. Мега-агапе и Маха-каруна — това е реалността. Външният свят, който възприемаме като свят на грубост, недостиг, опасност и страдание, е за нас реален, но за щастие не толкова, колкото Божията любов и състраданието на Буда. Казвам „за щастие“, защото това означава, че вече сме „спасени“, „освободени“ сме от сила, по-могъща от погрешната ни представа.

Любовта на езика на Буда има смисъла на „желание за щастието на любимия“, а състраданието — „желание да се сложи край на страданието на любимия“. Две страни на една и съща монета. Ето защо визията за любовта на Христос и състраданието на Буда като основополагаща енергия на вселената е огромно облекчение — но макар първоначалните проблясъци да можем да получим чрез убеждението на разума, след това трябва да постигнем едно по-дълбоко разбиране за нея.

Всяка дума на всяка страница от „Духовно освобождение“ излъчва това дълбоко осъзнаване на любящата енергия, от която е изтъкано съществото ни.

В потока на това осъзнаване Майкъл разкрива себе си, за да ни даде пример. Напълно открито той споделя своите премеждия, страдания и радости. Неговата осезаема наслада от съществуване в трептящо единство със себе си вдъхновява и нас да се устремим към прегръдката на уникалната си цялост.

За пръв път се срещнахме в неговия Международен духовен център „Агапе“ в един ведър неделен ден. Темата беше „Всичко вече е както трябва“ и докато гласът му се издигаше над общността — самите те невероятно мили и утвърждаващи, — бях трогнат до сълзи. Агапе е гръцка дума за любовта — това е щастието от общението, когато в своето изобилие ни изпълва освобождаващата и поддържаща енергия, която изгражда всяка вселена.

Майкъл говореше за това, че всички вече сме каквито трябва и няма нужда да бягаме от страданието, като се стремим към друго място с мисълта, че когато един ден стигнем там, свободата и добруването ще ни чакат. Не — неговото послание е, че раят е в нас и не трябва да живеем в страх и тревоги. Той цитира думите на Иисус за справянето със „скърбите“:

— Каквото и да става, „Бъдете ведри!“ Къде откриваме тази душевна бодрост дори когато сме под натиск? Тя идва отвътре, от божествената енергия, от която сме направени.

Шантидева, големият будистки мъдрец и светец, го е казал по подобен начин:

Защо да си нещастен заради нещо, ако то може да бъде излекувано? И има ли смисъл да бъдеш нещастен заради нещо, ако то не може да бъде излекувано?79.

Чувството на безсилие подхранва горчивината и гнева.

Останете ведри и ще бъдете свободни, каквото и да се случи, в живот или в смърт.

В тази удивителна книга Майкъл ни учи още как да разгърнем своя пълен потенциал.

Едно изречение особено много ме впечатли, когато той описва трансформацията като нещо повече от подобрение и промяна.

Трансформацията се случва, когато идентификацията с егото отстъпи място на осъзнаването на истинската същност.