Душегубеца

Задната част на конюшнята гледаше към полята, през които се минаваше, за да се стигне до рибарниците, където баща й — за радост на местните бракониери — развъждаше шарани и линове. Някой спокойно можеше да прекоси тези поля през нощта, да се изкачи по стената на конюшнята, възползвайки се от пролуките в зидарията, да плъзне камата си под резето, да отвори капаците на прозореца и да се вмъкне в конюшнята. Ребека остави ведрото на земята и се ослуша. Искаше й се да побегне навън и да извика баща си и дори онзи ужасен човек на Юда, който се тъпчеше в салона на кръчмата.

— Ехо? — извика тя. — Има ли някого? Можеш да се покажеш пред мен, а ако предпочиташ, мога да повикам и баща си. Той е съдържателят на тази кръчма, а в момента с него има и един човек на кралицата.

Отговор не последва.

— Разбира се — продължи Ребека, макар че вече започваше да се чувства неловко, — можеш да изчакаш да си тръгна и да излезеш през прозореца, през който си дошъл, но те уверявам, че няма да стигнеш далеч. Е, аз тръгвам — тя се обърна и хвана дръжката на вратата.

— Почакай! — прошепна някой.

Ребека се взря по посока на гласа и забеляза в плевника да се раздвижва някаква тъмна фигура. Тя беше на младолик мъж с ниско подрязана коса и селски дрехи — кафяв жакет и панталони.

— Не ти желая злото, мистрес — прошепна той. — Умолявам те — не ме предавай на Купър!

— Ти си Майкъл Сен Клер, нали?

— Да. Освен това съм ужасно изморен и умирам от глад. Помогни ми, моля те!

Ребека се приближи и опря стълбата о ръба на плевника.

— Сега ще се кача при теб — прошепна тя, — но те уверявам, че ако се опиташ да ми сториш зло, ще се разпищя.

И така, макар че сърцето й щеше да се пръсне от страх, девойката се изкачи по стълбата. Щом стигна догоре, мъжът й помогна да се прехвърли в плевника, а после я завлече до една от балите сено. Лицето му беше небръснато, очите му бяха зачервени и подпухнали, по ръцете и лицето му имаше рани, а косата му стърчеше на всички страни. Въпреки това когато го погледна, Ребека онемя. Сен Клер изглеждаше точно като статуята на архангел Михаил в енорийската църква, а ако се измиеше и избръснеше, приликата щеше да е направо поразителна. Йезуитът имаше същата черна коса, същите благи очи, същите чувствени устни и изваяна брадичка и същото младежко и едновременно с това изтерзано изражение.

— Страхуваш ли се от мен, мистрес?

Ребека забеляза, че свещеникът се е втренчил в заешката й устна.

— Ами ти от мен? — подкачи го тя. — Хората казват, че съм вещица.

Девойката докосна ръката на Сен Клер и кошмарът й тутакси оживя пред очите й — безкрайната бяла пустош, тъмнозелената гора, а после и онази крепост сред морето от трева. Тя се люшна назад и свещеникът я хвана за ръката.

— Добре ли си, мистрес? Не исках да те изплаша.

— Добре съм — потри лицето си Ребека. — Нищо ми няма.

— Можеш ли да ми помогнеш?

— Ако го сторя, ще ме обесят.

— Но ако не го сториш, ще обесят мен.

Ребека вече беше взела решение.

— Какво мога да направя за теб? — попита тя.

— Имам нужда от храна и нещо за пиене — мъжът повдигна ръкава на дрехата си и отдолу се показа ужасна рана. — Трябва ми и някакъв мехлем, а също и превръзка. Но преди всичко имам нужда от почивка. Ще ти бъда безкрайно благодарен, ако ми позволиш да остана тук ден-два.

Ребека се взря с недоумение в този чудат млад свещеник. Ако Купър го пипнеше, Сен Клер щеше да умре в ужасни мъки на бесилката в Колчестър, а после тялото му щеше да бъде разкъсано на парчета сред кръвожадните викове на тълпата.

— Казвам се Ребека Ленъкс.

— Да, знам.

— Така ли? Откъде?

Свещеникът сви рамене.

— Католиците, които ме подслоняваха, ми разказаха това-онова за Дънмоу. Кажи ми, Ребека, пастор Бейнс замина ли вече?

Тя поклати глава.

— Моля те!

Йезуитът я хвана за ръката и девойката почувства топлината му. Стомахът й се сви от вълнение и тя си даде сметка, че ако мъжът се приближи и се опита да я целуне или докосне, тя няма да се възпротиви. В следващия момент се почувства виновна — Сен Клер беше католически свещеник, а те май полагаха обет за целомъдрие.

— Ще ми направиш ли още една услуга? Когато старият Бейнс си замине, на негово място ще дойде нов пастор на име Хенри Фрогмор. Щом това се случи, трябва да ми кажеш. Освен това трябва да ме заведеш в църквата, за да се срещна с него.

Ребека се отдръпна.

— Трябва ли? Доколкото ми е известно, не съм ти длъжна с нищо!

— Моля те, Ребека! — стисна ръката й йезуитът. — В името на Бога!

В този момент девойката погледна зад свещеника и видя, че на пода зад гърба му лежи коженият му портупей, в който бяха затъкнати меч и кама.

— Ще си помисля — отвърна тя. — Междувременно остани тук. Ще ти донеса храна. И не се безпокой — само аз влизам в тази конюшня.

След тези думи момичето се заспуска надолу по стълбата, но по средата на пътя се сети още нещо и спря.

— Ако се появи опасност, ще запея песен.

— Коя песен?