Душегубеца

— Сега сигурно ще добавиш, че красотата ми е по-скоро душевна — подкачи го тя. — Веднъж един пътуващ търговец ми каза същото.

Сен Клер се наведе към нея и нежно я хвана за брадичката.

— Аз никога не лъжа, Ребека Ленъкс. Ти си най-красивата жена, която съм срещал.

Гърлото на девойката пресъхна. Ръката на свещеника беше топла и нежна.

— Не заминавай! — прошепна тя, преди да се усети. — Моля те! — очите й се напълниха със сълзи. — Не си отивай! Не ме оставяй тук! Омръзна ми да мета пода, да пръскам с оцет срещу мухи, да сервирам ейл и да се занимавам с кръчмарски сметки!

Сен Клер отдръпна ръката си и вдигна кърпата, която покриваше кошницата.

— Какво е това? — той извади няколко кокичета, привързани с бяла панделка.

— Букетче цветя. Подаръкът ми за теб.

Сен Клер извърна поглед.

— Ще те помоля за още една услуга, Ребека. Тръгвам веднага щом се мръкне. От теб искам да оседлаеш един кон и да го доведеш в гробището на църквата. Спъни го при костницата.

— Кога искаш да бъде там?

Йезуитът погледна към затворените капаци на прозореца, през които се процеждаха последните слънчеви лъчи.

— Когато свещта стигне до двайсетия пръстен — той постави едната си ръка върху рамото й, а с другата я хвана зад врата. После я придърпа я към себе си и я целуна по челото. — Бог да бъде с теб, Ребека Ленъкс.

Девойката се спусна по стълбата малко по-бързо, отколкото беше възнамерявала, и се приземи с такъв трясък, че Минет се уплаши и изцвили. После ядно отвори вратата на конюшнята, затръшна я след себе си и врътна ключа. Когато се обърна, едва не се блъсна в Купър. Човекът на кралицата стоеше зад нея, наметнат с плаща си и облечен в неизменния си кожен жакет, а яката на ризата му беше разкопчана. Когато отстъпи назад, портупеят му издрънча.

— Закъде си се разбързала, девойко? — хвана я той за раменете. — Забелязах, че доста често посещаваш коня си…

— Не е кон, а конче — отвърна предизвикателно Ребека, отскубвайки се от хватката на албиноса. — Казва се Минет.

— Да го видим тогава това твое конче — тръгна Купър към вратата.

Сърцето на Ребека бясно се разтуптя, а коремът й така я сви, че направо й прилоша.

— В момента Минет не се чувства добре — впусна се девойката след него. — Утре, когато се пооправи, може да ме погледате как я яздя.

Купър се взря във вратата.

— Ребека! Стига си се помайвала!

Девойката видя баща си да излиза от кръчмата със запретнати ръкави и цялата грейна от радост.

— За Бога, момиче! Събота вечер е. А колкото до вас, мастър Купър, нямам нищо против да се задявате със слугините, но стойте далеч от дъщеря ми!

Ребека притича през покрития с калдъръм двор, прегърна баща си и му се усмихна.

— Радвам се, че се намеси, татко — прошепна тя.

Бартоломю се вгледа тъжно в нея.

— И аз, момичето ми — промълви той. — Напоследък май прекарваш доста време при Минет, а? Всичко наред ли е?

Баща й присви очи и Ребека си даде сметка, че изобщо не е успяла да скрие от него какво става в действителност.

— И аз не бих искал да виждам някой да увисва на бесилото, дъще, но въпреки това те моля да внимаваш. Направи го заради мен!

Девойката се вслуша в съвета на баща си и се върна в салона на кръчмата, последвана от Купър. През остатъка от вечерта тя се погрижи чашите на мъжете да не остават празни и нито за миг не изпусна от поглед часовата свещ, чиито пръстени бавно се топяха. Щом моментът настъпи — Малбрук и приятелчетата му още бяха заети да ласкаят човека на кралицата — Ребека се измъкна навън, оседла набързо една кобила и излезе през страничната портичка. Не взе със себе си фенер. Щом се отдалечи от кръчмата, тя уви копитата на коня в някакви парцали, за да заглуши шума от стъпките му. Когато стигна до църквата, кроткото до този момент животно изведнъж стана неспокойно и се изправи на задните си крака. За да го успокои, Ребека му даде да си хапне малко от захаросаната ябълка, която носеше със себе си.

Църквата тънеше в мрак, а на светлината на пълната луна тисовите дървета в гробището изглеждаха направо зловещо. Когато наближи костницата, Ребека едва успя да потисне собствените си страхове. В следващия момент нещо вътре изтропа и тя и конят почти подскочиха от уплаха. Сигурно някой плъх беше съборил някоя кост, успокои се девойката. После даде остатъка от ябълката на коня и тръгна през гробището, промъквайки се между очуканите от стихиите надгробни паметници и кръстове. Накрая стигна до къщата на пастора, но вътре беше тъмно.

Ребека приклекна озадачена. Къде ли беше Фрогмор? Ами Сен Клер? Тя беше сигурна, че йезуитът се е възползвал от прикритието на нощта, за да се измъкне от конюшнята. Девойката се ослуша, но освен крясъците на някаква птица и пукането на папратта в далечния край на гробището наоколо не се чуваше нищо друго. Тя се обърна и видя, че в църквата свети. После се върна при коня, който кротко си пасеше тревица, и провери дали кожената торба с храна, закрепена за седлото, е на мястото си. Когато установи, че всичко е наред, Ребека се промъкна покрай църквата, покатери се по стената и надникна през една от бойниците.