Душегубеца

След тези думи Фрогмор вдигна ръка, насочвайки я към свещите, и те мигом угаснаха. В църквата се възцари пълен мрак. Ребека чу вик, а после и звън на стомана. Тя скочи от стената, обърса потните си ръце в роклята си и изтича към предната врата. За щастие, резето беше вдигнато. В този момент откъм пътеката се чу шум, проблеснаха и факли. Да не би Купър да беше заподозрял нещо и да идваше, за да види какво става? Сигурно водеше със себе си и ужасната си шайка главорези… Ребека се втурна към камбанарията и дръпна въжетата на камбаните. Грубата материя ожули ръцете й, но звънът на Кларънс и Мери тутакси отекна в тъмнината, подавайки недвусмислен сигнал за тревога. Битката в църквата замря. Ребека слезе от камбанарията и видя, че свещите отново горят. От Сен Клер нямаше и следа, но страничната врата беше отворена. Фрогмор се суетеше наоколо, събирайки съдовете от масата и тъпчейки ги в някаква олтарна покривка. Ребека изтича навън. Когато стигна до костницата, Сен Клер вече се беше качил на коня.

— Майкъл! Майкъл!

— Ти ли удари камбаните, Ребека? — той се наведе към нея; лицето му беше мокро от пот.

— Видях, че към църквата наближават хора и си помислих, че Купър идва да те залови…

— Ако бях успял да раня Фрогмор, щеше да си струва. Ти видя всичко, нали?

Ребека кимна.

— Точно според очакванията ми — той се изправи в седлото и промърмори още нещо, но вятърът отнесе думите му.

Ребека обаче беше сигурна, че е казал: „Ти трябваше да си там“.

— Разтревожих се — отвърна тя и се опита да хване юздите на коня, но Сен Клер се отскубна от нея. — Видях какво направи Фрогмор със свещите.

— Нищо особено, Ребека. Просто глупав номер.

Йезуитът се наведе, вдигна девойката, целуна я в устата, а после внимателно я върна на земята.

— Довиждане, Ребека!

След тези думи той обърна коня и препусна към полята.

Ребека се покатери по ронещата се странична подпора на църквата и надникна през прозореца. Фрогмор беше облякъл тъмносивото си расо и седеше тихо край амвона; наоколо нямаше следа нито от пиршеството, нито от битката. Девойката се отмести малко встрани и видя в нефа да влизат още хора. Сред тях бяха съдебният пристав Малбрук, Купър и хората му, баща й и още неколцина селяни.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Фрогмор приветливо.

Купър застана пред пастора.

— Чухме, че в църквата нещо не било наред. Някой видял през прозорците да се процежда светлина. Решихме да проверим какво става, но когато наближихме, камбаните започнаха да бият.

Фрогмор слезе от олтара и пристъпи към мъжете.

— Да, да. Аз ги ударих. Дойдох в църквата да си кажа молитвите, но заварих вътре двама мъже.

— Двама мъже ли? — полюбопитства Купър.

— Да, точно така. За съжаление, не ги видях добре. Попитах ги какво правят тук и защо са запалили свещите — Фрогмор сви рамене, — но тъй като съм Божи служител, а не стражар, реших, че ще е най-добре да вдигна тревога.

— Какво стана с двамата мъже? — попита Купър.

— Избягаха в нощта. Сигурно са били разбойници. Радвам се, че дойдохте. А сега, ако ме извините, трябва да подготвя църквата за службата утре.

Ребека забеляза, че на Купър му се ще да разпита пастора по-подробно, но Фрогмор не му остави избор. Девойката слезе от стената и се скри зад един надгробен камък в гробището. Когато църквата утихна, тя излезе от скривалището си и се върна в „Сребърният дракон“ по тайната си пътечка.

Щом стигна до кръчмата, Ребека веднага се качи в стаята си на третия етаж. Когато се озова вътре, тя заключи вратата, смъкна от себе си изцапаната си рокля, изми си лицето и ръцете, облече си нощница и се покатери върху леглото, което баща й й беше купил от Челмсфорд. За известно време девойката остана неподвижна в мрака, припомняйки си всичко, което беше видяла и чула тази вечер.