Джим Тайфуна

Възцари се тишина, нарушавана само от тракането на пишещата машина. Господин Пет приключи с комиксите и се задълбочи в спортните рубрики, тъй като беше страстен почитател на бейзбола. Служебните му задължения не му позволяваха да отделя достатъчно време за посещение на бейзболни мачове, ала той внимателно следеше в пресата отзивите за срещите от националния шампионат и се възхищаваше от уменията на Макгроу, сравнявайки го с Наполеон, което безсъмнено щеше да поласкае спортиста, ако го знаеше.

— Чичо Питър — подхвана Ан, като отново се обърна.

— Казвай.

— Какво странно съвпадение, че точно сега заговори за опасността Огдън да бъде отвлечен. В романа, който в момента преписвам, се разказва за дете с ангелска външност и доброта — навярно негов прототип е самият Огдън — което похищават и скриват на тайно място. Не мога да повярвам, че на жена като леля Неста е хрумнала подобна история.

— Истината е, че тя непрекъснато си въобразява какви ли не страхотии. Сподели с мен, че до неотдавна поне половината похитители на деца от Америка са преследвали Огдън. Изпратила го да учи в Англия, или по-точно, съпругът й го изпратил — по това време вече са били разделени. Доколкото разбрах, похитителите последвали Огдън и обсадили училището.

— Жалко, че сега няма кандидати, които да го отвлекат и да го държат под ключ, докато не пречупят отвратителния му характер.

— Едва ли ще извадим такъв късмет — със съжаление отбеляза господин Пет.

Ан изпитателно го изгледа, но той отново беше забол нос във вестника. Младата жена едва чуто въздъхна и се залови за работа, като промърмори:

— Преписването на творенията на леля Неста ме покварява. Хрумват ми безумни идеи.

Чичо й остави изявлението й без коментар. Вниманието му беше изцяло погълнато от някаква медицинска статия — характерно за него беше, че не пропускаше нито ред от неделния вестник и търпеливо го изчиташе от първата до последната страница. Пишещата машина отново затрака.

— Мили Боже!

Ан рязко се извърна и разтревожено изгледа възрастния джентълмен, който като хипнотизиран се взираше във вестника:

— Какво има, чичо?

На страницата, която бе приковала вниманието на господин Пет, беше поместена голяма фотография на младеж във вечерно облекло, преследващ млада и елегантно облечена дама върху ресторантска маса. По всичко изглеждаше, че двамата се забавляват прекрасно. Написаното с огромни букви заглавие на статията гласеше: „«Разюздания Джим» отново се изявява. Най-новите приключения на младия господин Крокър в Ню Йорк и Лондон“. Ала господин Пет не се взираше нито в заглавието, нито във фотографията на младите хора, а в малката снимка, поместена в каренце по средата на статията. На нея бе заснета жена на около четирийсет, притежаваща страховита красота, а отдолу беше напечатано: „Госпожа Неста Форд Пет — видна общественичка и прочута авторка на криминални романи“.

Ан стана, надникна през рамото му и се намръщи, като прочете заглавието. Сетне погледът й попадна на малката фотография и тя изненадано възкликна:

— Божичко! Защо са отпечатали снимката на леля Неста?

Господин Пет тежко въздъхна и мрачно промърмори:

— Научили са, че тя е негова леля. Предчувствах, че ще се случи. Не знам как ще реагира тя, като види снимката си.

— Не й позволявай да я види и всичко ще бъде наред.

— Уви, прекалено късно е. Навярно вече е прочела вестника.

Ан набързо прегледа текста и сухо отбеляза:

— Отпечатали са почти същата статия като преди. Не проумявам защо „Кроникъл“ проявява толкова жив интерес към Джими Крокър.

— Е, нали беше журналист и работеше за „Кроникъл“.

Ан се изчерви и се тросна:

— Известно ми е!

Резкият й тон привлече вниманието на господин Пет, който побърза да каже:

— Разбира се, разбира се… Все забравям, че…

Настъпи неловко мълчание. Възрастният господин смутено се изкашля. С Ан се бяха споразумели да не обсъждат връзката на младия Джими Крокър с „Ню Йорк Кроникъл“.

— Не подозирах, че той е твой племенник, чичо Питър — най-сетне се обади тя.

— Не ми е кръвен роднина — побърза да се оправдае господин Пет. — Сестрата на Неста, Юджиния, е омъжена за баща му.

— Излиза, че с него сме братовчеди.

— По-скоро далечни сродници.

— Бих искала да сме още по-далечни!

В коридора се разнесоха забързани стъпки, вратата се отвори и в стаята влезе самата прочута романистка, пъхнала под мишница неделния вестник. Размаха го пред очите на съпруга си, който бе олицетворение на състраданието.

— И аз я видях, скъпа — примирително промълви той и предпазливо отстъпи крачка назад. — С Ан тъкмо я обсъждахме.

Госпожа Пет не беше излязла добре на фотографията. В действително беше много по-красива и по-страховита. Беше висока и стройна, с властен поглед и изглеждаше не на място сред спокойната атмосфера, която цареше в стаята. Неста Пет беше от онези представителки на нежния пол, които свенливите и неуверени мъже задължително взимат за съпруги, защото се чувстват безпомощни като рибари в мъничка лодка, попаднала във водовъртеж.

— Какво мислиш да предприемеш? — попита тя и се тръсна на стола, който мъжът й току-що беше освободил.