Джъстис

Присъстваха много хора — целият екип на работната група, част от човешките сътрудници, трудещи се в Хоумленд, медицинския персонал, включително и новата докторка.

Джъстис принуди тялото си да се отпусне. Вложи всяка частица от самоконтрола си, за да не скочи от стола, и се опита да бъде разумен. Тя танцуваше с мъжете, а не споделяше секс с тях.

Това беше парти. Нямаше опасност да си тръгне с единия от тях, та камо ли с двамата. Трябваше да измисли начин да я отведе у дома, без да прави сцени. Погледът му се стрелна наоколо, търсейки Брийз. Щеше да се наложи да поговори с нея насаме, да й каже, че Джеси е в опасност и да я накара да я придружи до жилището й.

— Виждаш ли, какво имам предвид? — засмя се Сийдър. — Аз танцувах с нея. Тя има най-малките и най-деликатни длани. Бих искал да ги прокара по мен. Човешките ръце са меки. Те нямат грапавината на мазолите. Обзалагам се, че усещането е по-хубаво, когато те погалят с нежни ръце.

— Харесва ми начина, по който тя се движи — изръмжа отново Бийст. — Представете си само ако е под вас.

Джъстис не трябваше да си представя. Той знаеше, какво е чувството Джеси да е прикована под него. Яростта го заля отново и той стрелна с поглед четиримата членове на Съвета. Те не му обръщаха внимание, а продължаваха да се взират в Джеси, сякаш бе заек, който искаха да хванат и да изядат. Стисна зъби.

— Заета е вече. Забрави за това! — Джъстис успя да запази спокоен тон.

Бийст го погледна.

— С някой от нашите?

Не отвърна нищо, бе твърде зает да се бори с гнева си.

Бийст сви рамене, загледан отново в Джеси.

— Ще й покажа колко съм по-добър от човешкия й любовник. Той е глупак, щом й е позволил да отиде някъде без него. Ще танцувам с нея и ще я държа в прегръдките си, за да съм сигурен, че никой друг няма да я докосне. Нейният човек не е достатъчно умен, за да успее да я задържи за себе си.

— Ами, ако е омъжена? — засмя се Сийдър.

— Ще се разведе. Техните мъже са твърде мекушави, за да задържат една жена. — Бийст посочи към Джеси. — Ето тази жена бих искал да задържа.

— Искаш я за половинка? — Сийдър погледна към непознатата.

— Да. Ако трябва да си избирам човешка половинка, ще взема точно тази. Мога да прекарам остатъка от живота си, чифтосвайки се с нея.

— Представете си я наедряла с дете. Сега наистина се надървих — каза ниско Джейдид.

Браун, последният член на Съвета, изръмжа.

— Бих искал да притежавам една жена изцяло. Бих искал да вкуся кърмата й. Сега, след като я посочи, Бийст, съм ти благодарен. Мисля да отида да разбера дали намира котките за секси. — Браун се изправи.

Джъстис трябваше да държи гнева си изкъсо.

— Сядай! Тя живее и работи тук.

— Добре — ухили се Браун. — Няма да й се наложи да ходи много далеч, когато я отведа в леглото ми. Тя е истинско съкровище.

— Не я познаваш. Може да е досадна. — Джъстис усети, че контролът му се изплъзва.

— Това не ме безпокои. Виж я. — Браун срещна погледа на му. — До края на нощта ще бъде моя. — Острите му зъби блеснаха. — Ще я заведа у дома и ще се чифтосвам с нея, ще я чукам, докато не закрещи името ми и ще продължа да го правя, докато не я заплодя с мое дете.

Джъстис изръмжа силно и бавно се изправи на крака. Присви очи и всеки мускул в тялото му се напрегна. Браун продължаваше да се хили, сякаш не усещаше опасността, но другите трима членове на Съвета се отдръпнаха леко назад, за да оставят известно разстояние между себе си и масата.

— Проблем ли има, Джъстис? — Браун повдигна вежда. — Изглеждаш разстроен.

— Не се приближавай до нея! — изръмжа той.

Браун наклони глава, все още подхилквайки се.

— Има ли причина да не го сторя?

— Тя работи тук.

Браун сви рамене.

— Жената не принадлежи на никой от Видовете и това прави играта справедлива. Но аз не възнамерявам да си играя с нея. Познаваш баща й, нали?

— Да, и му се заклех, че ще я пазя.

— Е, аз ще предявя правата си над нея, така че не е нужно да я защитаваш повече. Ще я направя моя, ще я напълня със семето си и ще го посадя в нея. Тя ще бъде чудесна половинка и майка на малкото ми.

От гърлото на Джъстис се откъсна рев и той преобърна масата, така че тя вече не стоеше между него и Браун. Хората около тях се стреснаха, млъкнаха и бързо се отдръпнаха далеч от двамата настръхнали мъже. Ръцете на Джъстис бяха стиснати в юмруци от двете му страни, дишането му се учести, а зъбите му се показаха, когато се усмихна презрително на члена на Съвета, който искаше жена му. Другият Вид предпазливо отстъпи крачка назад.

— Браун — обади се Сийдър, — отиде твърде далеч.

Без да изпуска от очи Джъстис, Браун направи още една крачка назад, за да остави по-голямо разстояние помежду им и премести поглед към преобърнатата маса.

— Ако не тази вечер, може би друг път. — Той наведе брадичка към гърдите си и, свел поглед, се оттегли назад, след което се завъртя на пети и се скри в групата, близо до бара.