Джъстис

Какво става, по дяволите? Джеси се обърна, за да види какво толкова бе изплашило приятелката й и се блъсна в твърдо тяло, облечено в скъп и мек костюм. Погледна надолу и забеляза ръцете му свити в юмруци, повдигна брадичка нагоре, за да види лицето му, а очите й се плъзнаха по напрегнато му тяло. Когато погледите им се срещнаха в неговите очи блестеше ярост; устните му се разтвориха и острите му зъби се показаха.

— Казах ти да си идеш у дома!

— Не му се давай! — извика Брийз достатъчно силно, за да надвика музиката. — Не я тормози, Джъстис.

Да. Съвземи се. Това са глупости, въпреки че ми е шеф, в момента не съм на работа. Тя изправи рамене и не отвърна взор от враждебния му поглед.

— Благодаря за загрижеността ви. Тук съм в безопасност и с удоволствие се забавлявам с приятелите си. С вашия натоварен график, съм уверена, че имате да правите много други неща, освен да ме тормозите. Това е дансинг, така че или танцувайте, или го напуснете. Аз вече знам отговора ви на този въпрос, затова лека нощ, господин Норт.

— Джеси! — озъби й се той. — Прибери се вкъщи!

С периферното си зрение забеляза някакво движение. Обърна поглед надясно и изтръпна, когато осъзна, че другите не само правеха широк кръг около тях, ами бяха спрели да танцуват и открито ги наблюдаваха. Завъртя глава наляво и видя, че хората от района на бара, също се бяха вторачили в дансинга.

Вторачи се в Джъстис и почувства лека омраза, заради сцената, която предизвиква, но осъзна, че той няма да спре, докато тя не си тръгне. Това несъмнено щеше да бъде също толкова смущаващо, колкото последния път, може би дори по-лошо и тя усети как гневът й всеки момент ще избухне. Затвори очи, пое дълбоко въздух и бавно започна да брои до десет. Едно. Две. Три. Четири. Пе…

— Джеси? Размърдай си задника към вратата и се прибери вкъщи. И никога повече не стъпвай в този бар!

Е, стига толкова. Тя отвори очи и се отказа от опита си да запази самообладание.

— Аз работя за вас, но сега е моето свободно време. Знам, че всеки се страхува от вас, защото вие сте Джъстис Норт, но познайте какво? Вие не сте мой лидер. Отказвам се, ако това е начинът, по който ще се отнасяте с мен всеки път, когато отида някъде. Това ще ви направи ли щастлив? Сега ще се прибера вкъщи и веднага ще си стегна багажа. Нямам нужда от всичко това, господин Норт. В рамките на един час ще съм далеч от Хоумленд и никога повече няма да се налага да се грижите за моето благополучие.

Джеси се завъртя и закрачи през дансинга към вратата. Новите видове се отдръпваха поне на десетина метра далеч от пътя й, правейки широк коридор, за да избегнат близостта си с нея, карайки я да се чувства така, сякаш изведнъж бе заболяла от проказа. Беше толкова разярена, че сълзите й заплашваха всеки момент да потекат, но тя успя да ги задържи. Нямаше да му достави това удоволствие да види, колко дълбоко я бе засегнал.

Кучият му син! Просто ще се откажа от работата си. Много ми харесваше да работя с жените и да живея в този дом. Няма повече да се кисна в онази великолепна вана, но какво от това. Ще си намеря друга служба, а Джъстис може да си гледа работата. Той…

— Джеси? — изрева Джъстис.

Тя рязко спря, поразена от силата на гласа му и се обърна. И последната частица от самообладанието й я напусна.

Гневът й се разгоря още по-силно, бе приключила с пристъпите му на ярост. Обичаше го, но той беше абсолютен задник. Нямаше да приеме подобни глупости от който и да е мъж, дори и от него.

— Какво?

Той я бе последвал, беше само на крачка от нея, когато спря, за да я изгледа гневно, очевидно без да обръща внимание на хората, които ги наблюдаваха. Искаше й се да може да забрави, че вероятно двеста Нови видове и десетки човешки същества бяха станали свидетели на този спор.

Изведнъж музиката спря и в помещението стана тихо като в църква.

Мамка му!

— Ела тук!

— Моля? — Тя се втренчи, зашеметена.

— Ела тук! — Той посочи към пода пред него.

О, по дяволите, не! Младата жена се обърна и отново тръгна към вратата. Ако искаше да й крещи, може да го направи и без публика. Вероятно така постъпваха Видовете, публично рендосваха задника на онзи, който ги беше ядосал, но тя нямаше да застане пред него, за да изтърпи този вид наказание.

Някой застана на пътя й и тя трепна. Тим Оберто изглеждаше заплашително, когато срещна яростния му поглед — определено щеше да й се разкрещи, щом излезеха навън, задето се бе държала така със скъпоценния лидер на НСО. Той блокира вратата и нямаше начин да го избегне.