Джъстис

Трябваше да притиска раната му, но за тази цел се налагаше да остави оръжията, а това беше нещо, което щеше да бъде сигурна смърт и за двамата. Затова постави голото си стъпало върху тялото му, над разреза, и натисна мястото с такава сила, с която смяташе, че ще спре кръвта, без да го нарани.

— Джъстис! — изрева мъжки глас от дневната.

Младата жена насочи едно от оръжията си към арката, когато забеляза движение. Познато лице нахлу в стаята и тя едва успя да отдръпне пръста си от спусъка. Тайгър се втренчи в нея, докато още мъже, девет на брой, изпълваха пространството зад него.

Подкреплението беше пристигнало.

— Беше намушкан. — Гласът на й се пречупи. — Четирима от онези задници са мъртви, единият изчезна. Извикайте линейка!

Смаяният поглед на Тайгър се насочи надолу към Джъстис. Внезапно стъклото вдясно се разби и Джеси рязко се обърна в тази посока. Нещо огромно, с черно лице, премина с трясък през плъзгащата врата вдясно от мястото, където бяха те с Джъстис.

Инстинктът спаси живота й. Стреля и с двата пистолета. Тежкото тяло се блъсна в нейното и я отхвърли по гръб, далече от половинката й.

Джеси лежеше на пода, болезнено притисната от най-малко сто и петнайсетте килограма на отпуснатото, безжизнено тяло на предателя. Не можеше да си поеме дъх — той бе изкарал всичкия въздух от дробовете й. Стори й се, че е минала цяла вечност, макар в действителност всичко да бе продължило само секунди. Изведнъж тялото бе отхвърлено от нея и тя с усилие си пое въздух. Погледът й срещна очите на Тайгър. Той се наведе и й подаде ръка.

— Медиците са с мен. Те ще направят всичко възможно да спасят Джъстис — обеща той. — Нека ти помогна да станеш.

Глава 21

— Джъстис ще се оправи. — Доктор Трейдмонд се усмихна уверено. — Преживя операцията. С помощта на лекарствата, ще се възстанови бързо.

— Благодаря ви. — Джеси затвори очи, борейки се със сълзите на облекчение. После ги отвори и погледна лекаря с признателен поглед. — Много ви благодаря!

Тайгър се прокашля и насочи вниманието й към себе си. Той и около петдесет други Нови видове се бяха натъпкали в чакалнята на Медицинския център заедно с нея. Някои седяха на столове, други върху продълговатия плот, в близост до входната врата, а трети — направо на пода. Самата тя се беше разположила върху бюро, което бе издърпала пред стаята на Джъстис, докато още го оперираха.

— Може ли да ти помогнем да се изкъпеш и да се преоблечеш? — Офицерът приближи до нея.

Тя погледна надолу и забеляза, че още бе с бронежилетката и окървавените дрехи. Поклати глава.

Той се намръщи, силно притеснен, и присви котешките си очи.

— Знаеш, че Джъстис би искал ние да се грижим за теб, докато отново е в състояние. Ти си още в шок и си покрита цялата с кръв. Моля те, Джеси, позволи ни да се погрижим за теб.

— Няма да го оставя!

— Можете да се изкъпете тук, в една от стаите. — Доктор Трейдмонд въздъхна. — Сигурен съм, че ще ви донесат чисти дрехи.

— Ще пратя някоя от жените. — Брийз се смъкна от плота. Погледът й срещна този на приятелката й. — Съпругът ти би искал да те види чиста, когато се събуди. — После се усмихна леко, за да смекчи думите си. — Изглеждаш ужасно.

— Вероятно си права, но няма да го оставя. — Младата жена сви рамене.

— Мога ли да взема пистолетите? — Тайгър прехапа устни.

— Не! — Тя ги стисна още по-здраво.

— Джеси, единствените Нови видове с право на достъп до Медицинския център са тези, които са били заедно с Лидера ни в една база за изпитания и онези, на които има най-голямо доверие. Той е в безопасност. Тук няма да му се случи нищо и никой от съоръжение номер пет не може да влезе и да му навреди.

— Вярвам ти, защото Джъстис ти има доверие. Вярвам и на нея, защото знам, че ми е приятелка. — Тя огледа стаята и срещна загрижени погледи. — Не знам на кой друг мога да имам доверие. — Заби отново поглед в офицера. — Няма да го оставя, докато е безпомощен.

— Добре, Джеси — съгласи се той.

Брийз приближи към приятелката си, но когато стигна на три метра от нея спря.

— Какво ще кажеш за следния план, Джеси? Тайгър и аз ще застанем тук отпред и няма да пускаме никой, освен лекаря и медицинската сестра Пол, да влезе в стаята. Заклеваме се, че няма да позволим на никого да доближи до него. Ще отидеш ли в стаята, надолу по коридора, да се изкъпеш? Ще ми предадеш ли оръжията? Ти си в шок. Нашият водач е в безопасност, но ние няма да мръднем от вратата, докато не се върнеш, за да бъдеш спокойна.

Джеси премигна, очите й бяха пълни със сълзи.

— Ще го оставя с всичките тези хора, защото казахте, че никога не биха го наранили и имат право да бъдат тук, защото го обичат. Би ли застреляла някой от тях, ако се опита да мине покрай теб, за да влезе вътре? — Последваха дълги секунди тишина, Брийз изглеждаше смаяна. — Така си и мислех. Ще убия всеки, който представлява опасност за него. Оставам тук.

Тайгър отново пристъпи напред.

— Бих убил всеки, за да го защитя. Джъстис е най-добрият ми приятел и мой брат, Джеси.