Джъстис

Двоумеше се, но половинката й бе казал, че може да се довери на приятеля му. Бавно се размърда, смъкна се от бюрото и застана на треперещите си крака.

— Добре.

Той протегна ръка, очевидно бе, че иска оръжията.

— Ще ми се закълнеш ли?

— Имаш думата ми, Джеси. Никой няма да мине покрай мен. Брийз и аз ще го пазим. Ще застрелям всеки, който се опита да доближи Джъстис, освен доктора и медицинската сестра.

Младата жена бавно постави пистолета в протегнатата му ръка.

— Да не си мръднал, докато ме няма!

— Вторият пистолет, Джеси. — Тайгър протегна и другата си ръка.

Тя поклати глава.

— Този ще го задържа.

Халфпринт се изправи и бавно се промъкна покрай плота.

— Джеси? Ще ми позволиш ли да ти помогна? Знам къде е най-близката стая с душ. Ще те заведа там, а Тайни ще изтича до общежитието за дрехи. Става ли?

Позволи на жената от Видовете да я заведе надолу по коридора, до една празна стая. В нея имаше болнично легло и в ъгъла — малка баня. Приятелката й я последва вътре и затвори вратата след тях.

Джеси постави пистолета на мивката, разкопча бронежилетката, измъкна последния резервен пълнител и го сложи до оръжието. Нежни ръце й помогнаха да се съблече. Халфпринт пусна душа и настрои температурата на водата. Джъстис ще се оправи. Аз съм в силен шок. Иска ми се да се свия на кълбо и да плача. Изтощението я завладя изцяло, заедно с чувството на вина.

Всичко това нямаше да се случи, ако не бях го притиснала да признае връзката ни публично. Вината е моя, че не се задоволих с нощите, които прекарвахме в дома ми.

— Джеси? Водата е топла. Ще остана при теб. — Жената Вид разтри рамото й. — Изглеждаш толкова тъжна. Всичко ще се оправи. Нашият лидер е силен мъж, ще оцелее.

Тя се откъсна от мислите си и се взря в приятелката си.

— Не пипай пистолета! Нека остане тук, не искам да рискувам случайно да гръмне, защото си мислиш, че ми правиш услуга отървавайки ме от него, докато съм под душа.

Халфпринт погледна към мивката, след това обратно към жената-човек.

— Не бих го докоснала. Той ме плаши.

Джеси й повярва и влезе под топлата струя. Сведе поглед надолу и се загледа в стичащата се по тялото й вода, която се оцвети в червено около стъпалата. Беше убила Видове. Това беше кръвта им, оттичаща се в канала, заедно с бъдещето й щастие. Само за една нощ светът й се бе разпаднал.

— Джеси? Добре ли си? Нищо не правиш.

Вдигна глава и с мъка задвижи крайниците си, за да поеме подадената й гъба. Използва много сапун, за да изтърка кожата си, изми си косата и остави на приятелката си да я почисти там, където не можеше да достигне.

— Не се радвам на случилото се — промълви другата жена. — Но съм щастлива, че съм тук, за да ти помогна в този момент. Ти се грижеше за мен, когато бях спасена. Всичко ще бъде наред, Джеси. Тогава ми каза същите думи и аз ти повярвах. И беше права. Сега е твой ред да ги чуеш от мен и да ми повярваш. Всичко ще бъде наред.

Знаеше, че нищо няма да е наред. Джъстис я бе обявил за своя половинка и някои от хората му се бяха опитали да го убият. Би трябвало да го послуша, когато й заяви, че никой не бива да знае за връзката им. Мислеше си, че е прекалено покровителствен и параноичен — грешка от нейна страна. Сега любимият й лежеше и се възстановяваше след операция. Едва не бе загинал и единственият начин да реши проблема бе да го остави. Сърцето й беше разбито.

Джеси бързо се подсуши. Някой тихо почука на вратата. Тя се отвори и Тайни надникна вътре, след което бързо влезе и затвори зад себе си. Огледа я и й протегна сгънатите дрехи. После погледна към Халфпринт.

— Не мисля, че нашите блузи ще й станат — с нейните големи гърди. Освен това знам, че човешките жени носят сутиени. Ние не ползваме такива, затова нямаше кой да й заеме, но взех тениска от един мъж навън, който имаше резервна чиста в джипа си. Тя ще прикрие свободното движение на гърдите й, така че ще запази скромността си. Панталоните трябва да й станат. Как се справяте?

Халфпринт се поколеба.

— Добре. Тя почти не продумва.

— Всички говорят за онова, което си направила. — Тайни леко се усмихна на човешката жена. — Ти спаси нашия лидер. Намират те за много смела и мислят, че си експериментален женски прототип, което си е комплимент. Някои от нашите мъже разправят, че когато са нахлули в къщата си го пазила с два пистолета, насочени към тях. Казаха, че си убила четирима от Видовете. Никой не е разстроен от тяхната смърт. От това ли се боиш? Ние не сме ядосани. Благодарни сме ти.

— Убих четирима мъже от Видовете. Как може да сте ми благодарни?

— Направили са грешка, че са тръгнали след теб и Джъстис Норт. Не са разсъждавали правилно. А онези, които предават своите, не трябва да живеят. Те не са безопасни за хората наоколо. Благодарни сме, че не са те убили, и че двамата сте живи.