Картината как грабва жената в ръцете си и я понася надолу по коридора към спалнята, изникна и изпълни цялото му съзнание. Щеше да разкъса дрехите й, да изследва бледата й кожа и да прокара ръце по всеки сантиметър от тялото й. Членът му реагира с пълна сила, когато кръвта се втурна към слабините му. Почувства се некомфортно от твърдата му тежест — искаше да го нагласи по-удобно, тъй като платът на дънките му го притискаше като в капан.
Обхвана го лека несигурност и той потисна напиращото в гърлото му ръмжене, тъй като тя не беше от Видовете. Нямаше представа дали всичко онова, което бе научил за хората, можеше да се приложи върху нея. Той преглътна и запази мълчание, като се надяваше да изглежда безопасен. Беше много по-дребна и по-слаба от техните жени. Това бе още едно нещо, което трябваше да охлади кръвта му. В сравнение с него, изглеждаше крехка и той се страхуваше, че ще я нарани по някакъв начин, ако последва инстинктите си и я вкара в леглото.
Тя се взираше в красивите очи на Джъстис, докато той стоеше абсолютно безмълвен.
Ако се докоснеха, това би довело до секс. Той беше огромен мъж, много силен, и от Видовете. Зачуди се как ще сработят нещата между тях в леглото. Знаеше, че при някои жени се е получило. Беше присъствала на сватбата на Тами и Валиант и Тами със сигурност изглеждаше повече от щастлива, въпреки драстичната разлика във височините им.
— Някога спал ли си с жена-човек? — думите й се изплъзнаха, и тя не можа да повярва, че е изрекла мислите си на глас.
— Не.
Погледите им останаха вплетени един в друг и това я насърчи да продължи да говори.
— Никога преди не съм била привлечена от твоя вид, но съм силно заинтригувана от теб. Много ли съм пряма? Знам, че пълната искреност е присъща за Видовете. Просто ми кажи да млъкна, ако греша.
— Желаеш ли ме? — Тембърът му се понижи до дрезгаво ръмжене.
— Да. — Пое си дъх.
— Ти си толкова малка, че се боя да не те смажа или случайно да не те нараня.
Тя се усмихна, намирайки неговата нервност за успокояваща. Оказа се, че не е единствената, която е несигурна и всичките й съмнения дали да се ангажира с него, изчезнаха.
— Аз съм издръжлива и съм готова да рискувам.
— Видях колко си силна, когато те нападнаха във фоайето. — С ръка върху хълбока й, той я притегли по-близо, докато телата им се притиснаха едно в друго. — Възбуждаш ме. Дребна си, но изглеждаше свирепа. Бори се невероятно добре.
— Така ли?
— Ммм — изръмжа той, като спусна лице надолу. — Моля те, издърпай си косата назад. Искам да имам достъп до шията ти.
Тя сграбчи дългите кичури, без колебание, и ги избута назад през рамото си. После наклони глава на една страна, за да му даде достъп до рамото и шията си. Мъжът се наведе още над нея и Джеси потръпна в очакване, когато усети горещия му дъх да дразни кожата й под ухото. Джъстис вдишваше бавно, докато прокарваше нос, нежно като ласката на бриз, надолу до мястото, където лежаха края на блузката и презрамката на сутиена й.
— Няма да те докосна със зъби. Не се бой. Наясно съм, че острите ни кучешки зъби плашат хората.