Джъстис

— Трябва да намериш някой, който да ти помага. Сам човек не може да се справи с всичко.

— Не знам кой ще е тоя, дето ще може да направи всичко онова, което аз правя.

— Аз бих обучила дузина и след това ще изчезна за един месец на почивка. Обзалагам се, че си мечтаеш да си някъде далече от клетъчни телефони и други хора.

— Не ме изкушавай. — За секунда на лицето му се изписа копнеж. — Мислиш ли, че ще ме наемат, ако избягам в цирка?

— Сигурна съм, че ще те вземат. — Младата жена се засмя. — Но не мисля, че работата ще ти хареса повече. Няма да има нужда да водиш телефонни разговори, но го има другият досаден фактор — хората. Ще бъде в пъти по-лошо.

Той намести едрото си тяло на дивана и опъна крака — да си почиват върху края на масичката за кафе.

— За какво искаше да говорим? Наистина ми е интересно да чуя твоите идеи.

Тя се поколеба.

— Винаги е така, нали? Хора, които ангажират вниманието ти с нещо? — Съжали го. — Виж какво. Ще напиша моите предложения в писмо и ще го пратя до офиса ти. Можеш да го погледнеш, когато имаш малко свободно време. В момента не трябва да се занимаваш с работа. Необходимо ти е и малко време, за да се отпуснеш.

— Искаш да си тръгваш ли? — Мъжът се напрегна. — Разбирам. Съжалявам за прекъсването на вечерята. Беше грубо от моя страна, но аз наистина трябваше да отговаря на онези обаждания. Кълна се, че ще прочета предложенията ти, ако ги изпратиш по пощата. Само напиши името си с големи черни букви на гърба на плика и аз ще кажа на секретарката да ми го донесе веднага след като пристигне. Твоето писмо ще получи пълното ми внимание.

— Не искам да си тръгвам. — Джеси се изправи и погледна към Новия вид. — Ти си толкова стресиран. Работиш много повече от всички други, които съм срещала. Баща ми е работохолик, но в сравнение с теб бледнее. Не се притеснявай за вечерята или обажданията. Знаеш ли, какво ти трябва?

Той поклати глава, но в красивите му очи блесна любопитство. Джеси се поколеба. О, по дяволите, на кого му пука дали това е непрофесионално? Той е стресиран, аз искам да му помогна, и ще го направя. Това е толкова лоша, ужасна идея, но какво от това.

— Имаш нужда от масаж.

— Какво? — Веждите му се повдигнаха.

Обърканият му израз беше толкова очарователен, че тя се засмя, когато повтори думите си.

— Имаш нужда от масаж. Мога да разтрия раменете ти, ако има някакъв лосион тук. Правих същото за баща ми, когато беше претоварен с грижи. Това го караше да се отпусне, отразяваше му се чудесно.

— Има някакви лосиони в банята. — Джъстис преглътна. — Всички помещения са оборудвани с подобни неща.

— Натам ли? — Тя посочи към коридора.

— Да.

— Аз ще отида, а ти можеш да се отпуснеш. Качи си краката горе, настани се удобно и да не си посмял да докоснеш този телефон! Остави го да звъни.

Джеси осъзна, че си е изгубила ума. Мъжът можеше да поръча на шефа й да я уволни и Тим би го направил. Джъстис беше лидер на НСО, а тя планираше да го масажира, за да свали напрежението от набитите му широки рамене. О, по дяволите, помисли си тя, огледа спалнята и влезе в банята. Той бе напрегнат и имаше нужда от почивка. Масажът щеше да му подейства добре. Намери лосиона и се върна в хола.

Новият вид беше изпълнил нареждането й и бе качил големите си крака върху масичката за кафе.

Джеси се усмихна, наведе се, свали собствените си обувки и срещна неуверения му поглед. Той я наблюдаваше внимателно, сякаш и представа си нямаше какво ще последва. Тя опита да потисне смеха си от неговото недоумение. Предположи, че той вероятно се чудеше, дали е луда или не.

— Сега ще се кача на облегалката на дивана и ще седна зад теб. Може ли да си свалиш потника?

Той се поколеба само за миг, преди да посегне към кръста си. Приведе се леко напред и издърпа дрехата си нагоре, за да разкрие невероятните мускули на плоския си корем. Джеси стъпи на дивана, седна зад него и постави нозе от двете страни на бедрата му. Докато отваряше капачката на лосиона, огледа масивните му рамене, мислейки колко много отговорности лежат върху тях. Те бяха достатъчно впечатляващи, за да се досети, че той е единственият, който би могъл да се справи със задачата да е лице на Видовете пред света.

Косата се разстла върху раменете му и Джеси остави шишето долу, посегна към опашката си и свали ластика, с който я бе вързала. Провеси го на пръстите си пред лицето на Джъстис.

— Може ли да си вдигнеш косата високо горе, за да не ми пречи?

Той се поколеба, преди да вземе ластичето, събра цялата коса на върха на главата си и я завърза. Младата жена си помисли, че ако сега го види как изглежда отпред, ще се разсмее. Вместо това, се концентрира върху съблазнителния му гръб, който копнееше да докосне и изсипа малко течност в едната си шепа. Остави шишето и затопли кремообразното вещество между дланите си.