Джъстис

Джеси си пое дълбоко въздух, замаяният й мозък се опитваше да разбере какво точно става, но горещ дъх възпламени кожата й, когато Джъстис наведе глава и зашепна в ухото й:

— Ще го убия, Джеси! Това ли искаш? Да видиш как ще разкъсам Флейм парче по парче? Помисли, преди да говориш или действаш. Не съм чукал Кит. Не съм споделял секс с никоя друга, освен с теб, откакто се срещнахме. Това беше само за пред хората ми, за да се чувстват уверени и да вярват, че всичко е наред. — Той разхлаби хватката си. — Върви си вкъщи. След час трябва да се кача на хеликоптера, за да присъствам на една среща в Резервата рано сутринта. Ще довършим тази дискусия, когато се прибера утре в следобедните часове. — Едрото му тяло трепереше зад нея. — Бъди доволна, че трябва да тръгвам, защото така или иначе точно сега не е препоръчително да говориш с мен. Аз съм опасен. Бих ти показал защо никога няма да приемеш друг мъж, освен мен. — Пусна я така бързо, както я бе сграбчил, обърна се и погледна към Брийз. — Заведи я вкъщи и я дръж далеч от всички мъже. Пила е алкохол и трябва да бъде пазена, защото не мисли трезво. Подуши я и ще разбереш. Ако нещо се случи с нея, ще пострада задникът ти. — И той се втурна към входната врата.

— Джъстис? По дяволите! — изруга Кит. Приближи се до Джеси и сложи ръце на хълбоците си. — Ти го подлуди! — нацупи се тя. — Толкова забавно си прекарвахме. И не харесвам баща ти, щом създава толкова тревоги на Джъстис заради безопасността ти.

Брийз пристъпи напред, гледайки объркано.

— Хайде, Джеси! — Подуши я. — Колко питиета изпи?

Говори, нареди на замаяния си мозък.

— Хм, няколко. — И затвори уста.

Брийз я поведе навън, качи я в голф количката и подкара към дома й. Между тях се установи тягостно мълчание. Джеси все още се чувстваше наранена от танца на Джъстис с друга жена, от унизителната сцена, която бе направил, а и наистина беше пияна. Не би трябвало да си поръчва трето питие.

— Ще те изпратя до стаята. — Другата жена я изгледа. — Видовете рядко пият алкохол. Той има неприятен вкус и мирише лошо.

— Казваш ми учтиво, че воня, нали?

Брийз отвърна със смях и й помогна да стане. Светът леко се олюля пред Джеси и тя си спомни, че не пиеше често поради една причина. Чувстваше се безпомощна. Ръката на приятелката й хвана нейната и я подкрепи.

— Ти си малка и не бива да пиеш това ужасно нещо, Джеси. Умна си и знаеш, че не е необходимо. Трябва да видиш колко некоординирани са движенията ти и как блестят очите ти.

— Това не говори добре за мен, нали?

— Не.

Джеси се засмя, харесваше й откровеността на Новите видове. Опита се да отключи вратата, но проклетата ключалка не искаше да превърти. Брийз тихичко изръмжа, дръпна ключа от ръката й и отвори. После включи осветлението.

— Ще ти помогна да си легнеш.

— Мога и сама да се справя. Това не е първото ми пиянско родео.

— Какво означава това? В бара нямаше бикове.

Джеси се разкикоти, щом погледна нагоре към високата си придружителка.

— Това е един израз. Имах предвид, че съм се напивала и преди. Благодаря ти, че ме доведе вкъщи, но оттук нататък мога да се оправя сама.

— Сигурна ли си?

— Определено. Благодаря ти. — Тя се завъртя, залитна и се концентрира върху поставянето на единия крак пред другия. Вратата зад нея шумно се затвори, потвърждавайки, че приятелката й си е тръгнала.

Налегна я тежка депресия.

Джъстис и Кит изглеждаха добре заедно, и той може би не беше спал с нея в последно време, но интимният начин, по който жената от Видовете го докосваше, не оставяше никакво съмнение, че в миналото двамата са били любовници. Вероятно Джъстис го бе ударил на живот и флиртуваше с други жени, докато Джеси си стоеше у дома, нещастна. Това я подлудяваше и по-лошо — наистина й причиняваше болка.

Не беше сигурна дали й бе казал истината. Всичко, което знаеше, бе, че той можеше да чука всяка жена от Видовете в Хоумленд, по дяволите.

Горещи сълзи напълниха очите й и тя съжали за изпитите питиета, тъй като те я правеха много чувствителна и не особено разумна. Джъстис може и да беше кретен, но бе възбуждащ. Джеси обичаше да бъде в обятията му, той я караше да крещи в екстаз. Част от нея бе влюбена в него, но младата жена се изсмя над това.

— Имам лош вкус по отношение на мъжете — подсмръкна. Звукът на прекършения й глас и болката в него разбиха и последната частичка от самообладанието й и тя се разплака. Залитна към леглото, пропълзя върху него и легна, свила колене към гърдите си.

Беше се влюбила в работохолик, в лидера на Новите видове, в собствения си шеф. Това беше катастрофа още от момента, в който го бе видяла, толкова секси в прилепналия потник, а и тесните му дънки не й помагаха. Една жена би трябвало да бъде сляпа или мъртва, за да не забележи Джъстис.

— Джеси? — Ярка светлина заля спалнята, когато Брийз се втурна в стаята. — Да не падна? Удари ли се?

По дяволите! Младата жена избърса лицето си, подсмръкна и с мъка се раздвижи. Седна в леглото, но отказа да погледне към вратата.

— Добре съм. Плача, когато съм пияна. Това е нормално за човеците — излъга тя. — Мислих, че си си отишла.