Джъстис

— Ти си се чифтосвала с мъж от Новите видове. Или е било насила, или да ухапе партньорката си е било новост за него. Раната не е толкова стара. Затова ли плачеш? Искам име, сега!

— Моля те, Брийз! Не е така. Трябва да го забравиш!

— Ще се обадя на офицерите. Не разбираш сериозността на положението. Ако някой от нашите мъже принуждава жените да правят с него секс, или ги хапе за удоволствие, това трябва да се прекрати незабавно. — Брийз се запъти към вратата.

— Спри!

Другата жена се обърна и Джеси й отправи умолителен поглед, паникьосана от идеята приятелката й да съобщи за откритието си.

— Не е така.

— А как е? — Поредно ръмжене се изтръгна от гърлото на Брийз. — Ще позвъня на охраната.

Джъстис щеше да побеснее. Тяхната тайна щеше да бъде разкрита, ако се намесеха офицерите. Всяка частичка от страданието, което бе преживяла щеше да е за нищо и той да си помисли, че го е направила за отмъщение. Не беше дребнава.

— Ако ти кажа истината, ще се закълнеш ли, че няма да я повториш пред никого другиго?

— Няма да мълча, ако някой от мъжете ни е навредил на жена.

— Не се е случило онова, което си мислиш. Не беше по принуда, а… — Тя докосна следите от ухапване. — Това не беше просто един от вашите мъже, който хапе моя вид за забавление, по дяволите!

Брийз седна на леглото.

— Давам ти думата си. Говори!

Младата жена прехапа устни.

— В деня, в който Тами и Валиант се ожениха, срещнах един от вашите мъже. Бях нападната от наскоро освободени Нови видове и той ме защити. После вечеряхме заедно и едното нещо доведе до другото. Беше взаимно.

— Името му?

— Правихме секс по взаимно съгласие. — Надяваше се да избегне отговора.

— И той те ухапа? — Брийз навъсено се намръщи. — Сигурно си си променила мнението по време на секса и той се е опитал да те принуди да останеш под него? Те не могат да се контролират, след като започнат един път. Съжалявам, Джеси. Нарани ли те лошо?

— Изобщо не ми причини болка.

— Ти си се срещнала отново с него. Тук? — Погледът й се фиксира върху белега на рамото. — Това почти е зараснало. Ти си в Хоумленд от около три седмици, нали?

— Да, именно тук.

— Как се случи, че те ухапа?

— Правехме секс. — Тя замълча. — И той ме прикова със зъбите си. Каза ми, че е, за да не мърдам. Наистина ли трябва да го произнеса на глас?

— Ще ми го кажеш, ако не искаш да го обясняваш на охраната. Хайде, изплюй камъчето!

Бузите на Джеси пламнаха.

— Той се опита да бъде много бавен и нежен с мен, така че да не ме заболи, но аз исках да не се контролира. По някакъв начин успях да го постигна и той ме ухапа. Толкова е просто. Не ме нарани, а и той много съжаляваше, че го е направил, но това не беше, за да ми причини болка. — Брийз продължаваше мълчаливо да се взира в нея, запазвайки намръщеното си изражение. — Какво?

— Тогава защо плачеш? Да не би да живее в Резервата и е трябвало да се върне там? Знам, че някои от нашите хора, населяващи онова място, бяха тук преди няколко седмици. Кажи ми името му и ще го върнем обратно. Очевидно много ти липсва, щом плачеш в негово отсъствие.

— Ние повече не се срещаме. Скъсах с него.

— За какво ревеш? Да не си си променила мнението и да го искаш обратно при себе си?

— Иска ми се да беше толкова просто. — Сълзите й заплашваха да прелеят. — Трябва да ми обещаеш, че няма да споменеш нито дума пред никого. Наистина имам нужда от приятел точно сега, Брийз. Необходимо ми е да поговоря с някого. Някой, на когото да се доверя.

— Можеш да ми вярваш. Каква е тайната, която те кара да скърбиш? Няма да се откажа докато не разбера.

— Наложи се да скъсам с него, защото той не иска никой да знае, че спи с мен. — Горещи сълзи потекоха по лицето й. — Спеше в леглото ми нощ след нощ, но през деня, ако случайно се срещнехме, дори не ме поглеждаше. Толкова съм влюбена в него, че чак ме боли. Набил си е в главата, че един ден трябва да си вземе половинка от Новите видове. Такъв е великият му план и аз не фигурирам в него.

— Глупак! — Брийз тихо изруга. — Ти си чудесна жена, Джеси. Всеки един от мъжете ни трябва да се гордее, ако те притежава. Колко време бяхте заедно?

— Спа при мен четири последователни нощи и вероятно все още щеше да е в леглото ми, ако не му бях заявила, че искам да бъдем нещо повече от тайни любовници. Просто не мога да живея по този начин, Брийз. Боли ме, че никога няма да признае връзката ни публично.

— Глупак. Някои от нашите мъже са съчетани с вашия вид и са щастливи. Имам план. Ще се преструвам, че не зная нищо и ще го накарам да прекарва повече време около Ели и Фюри. Той ще се убеди колко щастливи са те и ще научи, че и между вас може да бъде така. Само ми кажи името му и ще го сторя. — Брийз се ухили. — Ще оправим нещата.

— Той вече знае за тях.

Тези думи изтриха усмивката от лицето на Брийз.

— Какъв е проблемът? Всеки може да види колко са щастливи двамата. Той трябва да прегърне щастието, което може да има с теб.

Сърцето на Джеси заблъска, когато тя се поколеба.