Джъстис

— Ще считаме този въпрос за приключен. А сега, вечерята ще бъде сервирана. — Джъстис скочи грациозно от масата и се отправи към Джеси. Изглеждаше мрачен, когато спря пред нея. — Хайде да хапнем!

Младата жена не знаеше какво да каже, за да подобри лошото му настроение. Той й предложи ръката си, тя протегна длан и пръстите й се свиха над лакътя му. Горещата му мускулеста плът под палците й изпрати нови сладостни тръпки през тялото й. Мъжът беше толкова топъл, сякаш изгаряше от треска.

— Няма ли да вечеряме тук?

— Не. Надявам се, нямате нищо против да ядем в хола на моя апартамент. Нали не желаете да разговаряме пред всички тях? Аз не искам. Точно сега не са съвсем щастливи от присъствието ми, след като определих правилата, но трябваше да го направя.

— Навярно и аз не съм им любимка. Всичко е наред.

Сърцето на Джеси заби лудо при мисълта, че ще остане насаме с Джъстис за вечеря. Звучеше й като интимна, а не делова среща. Но ако той имаше офис в Резервата, те пак щяха да бъдат сами, като я заведеше там. Все пак хола в апартамента му трябваше да бъде по-голям от един кабинет. Джъстис я поведе към асансьорите.

Когато влязоха в кабинката и вратите се затвориха, той предпочете да гледа навсякъде другаде, но не и в нея. Джеси продължаваше да стиска ръката му, нямаше желание да я пусне. Защо не я поглеждаше?

Мъжът си пое дълбоко дъх.

— Поръчах вече вечерята, но не бях сигурен какво ще искате. — Той замълча за момент. — Затова помолих да ни донесат различни ястия. Ако бях изчакал да ви попитам, щеше да отнеме доста време. След вечеря имам да пиша реч и колкото по-бързо се нахраня, толкова по-скоро ще я започна.

— Чудесно сте го планирали! — Тя се усмихна. — Не съм придирчива към храната. Похапвам си с удоволствие.

— Дребна сте. — Най-после спря погледа си върху нея. — Не ви личи, че ядете много.

Джеси се разсмя.

— Благодарение на суровите тренировки. Баща ми и брат ми бяха морски пехотинци и се омъжих за „тюлен“. — Сви рамене. — Майка ми умря, когато бях петгодишна, така че около мен винаги имаше мъже, които бяха във форма. Ето откъде знам и някои бойни умения. Близките ми искаха да са сигурни, че при всякакви обстоятелства ще мога да се грижа сама за себе си. Като дете бях бъбрива и любопитна и определено не съм от плахите. Татко казваше, че устата ми и способността ми да предизвиквам проблеми налагат необходимостта да мога да се защитавам. И беше прав.

Джъстис се напрегна. Гласът му беше дълбок, но сега прозвуча и грубо.

— Съпругът ви би трябвало да мрази вашата работа, след като тя ви държи далеч от него.

— Бивш съпруг. Разведохме се преди две години.

Джъстис предпочете да не я поглежда отново. Тя забеляза, че той бавно се отпусна, когато вратите на асансьора се отвориха на трето ниво и двамата излязоха.

— Ще останем на този етаж. — Мъжът не каза нито дума повече и я поведе по коридора, в посока противоположна на нейната стая. Пред последната врата той извади ключ от предния джоб на дънките си и отключи. Джеси трябваше да пусне ръката му, когато той отвори и с жест я покани да влезе първа.

Тя огледа хубавия просторен хол. От едната му страна имаше малък кухненски бокс, отделен с мокър бар. Предверието, което водеше към спалнята, беше в другия край на стаята. Джъстис махна към дивана.

— Моля, седнете. Имате ли нещо против, ако си сваля обувките? Без значение колко дълго трябва да ги нося, винаги съм нетърпелив да ги събуя.

— Апартаментът е ваш. Отпуснете се.

Младата жена седна на канапето. Това беше още едно от нещата, които бе чула за Новите видове от екипа. Повечето от тях не обичаха да слагат обувки, предпочитаха да ходят боси, тъй като никога не бяха носили в килиите. От първа ръка знаеше, че жените не бяха любителки и на бельото. Зачуди се, дали същото важи и за мъжете, и тази мисъл я накара да се усмихне. Дали Джъстис беше гол под дънките? Кажи нещо, нареди на устата си, за да държи ума си далеч от тази тема.

— И аз не харесвам да бъда обута през цялото време. Когато се прибера у дома, още от вратата ги изритвам от краката си, и не ги слагам, докато не ми се наложи да изляза.

Джъстис седна, за да се събуе. Той отлепи каишките от велкро и издърпа обувките от краката си. Джеси се ухили, когато съзря големите му боси ходила. Явно мъжът прекалено много мразеше чорапите, защото не носеше такива. Вероятността да е гол под тези дънки беше голяма. Тя бе почти готова да заложи на това.

Когато Джъстис стана, вниманието й се съсредоточи върху скута му, без да знае защо. Погледът й обходи тялото му и бузите й почервеняха леко. Мъжът се вторачи в нея с присвити очи, очевидно бе забелязал интереса й към предната част на панталоните му.

— Защо ме зяпате? Да не би да съм забравил да си вдигна ципа? — присегна се и прокара пръсти през скута си.

Джеси поклати глава, смутена още повече.

— Не, не сте забравили.

— Тогава какво гледате? — Той премигна учудено. — Петно ли имам? Може би съм се окапал, докато обядвах? — Наведе се леко напред и погледна, преди да се изправи. — Не виждам нищо.