Джъстис

— Нека ти обясня как ще бъде, Джъстис. Ти не можеш да ми нареждаш кой може и кой не може да влиза вътре в дома ми! Аз работя за НСО, но личният ми живот си е само мой! Ти изгуби правото си да ми казваш мнението си — тя наблегна на последната дума — за онова, което правя или не правя, в секундата, в която реши, че не желаеш да ме виждаш повече. Ти не ме искаш, така че да не си посмял да ми заявяваш, че не мога да прекарвам времето си с други мъже.

Той се спусна толкова бързо, че тя нямаше време да се защити. Сграбчи я, светът се обърна с главата надолу и само шокът я предпази да му се противопостави, докато той крачеше към спалнята й, метнал я през рамо. Ритна силно вратата и тя се затвори с трясък след тях. Хвърли я по гръб в средата на леглото с едно бързо движение, което я остави замаяна за няколко секунди.

— Щом искаш мъж, ще имаш мен — изръмжа, като я изгледа свирепо. Пръстите му хванаха скъпата му риза между копчетата, и с един замах я разтвориха, разкъсвайки я на гърдите. Ръцете му се спуснаха към панталоните. — Аз съм единственият, който ще те докосва.

Джеси беше шокирана, но не и уплашена. Дишаше тежко, бе все още малко ядосана, но като прецени емоциите си, беше най-вече изненадана. Погледът й се плъзна по Джъстис, който в този момент скъса връвчицата, държаща косата му и тя се разпиля по раменете му. Гледката, която представляваше, беше нещо, което тя никога нямаше да забрави.

Мъжът изглеждаше секси, свиреп, първичен, всеки мускул в тялото му бе напрегнат от адреналина, който очевидно препускаше във вените му. Беше разкъсал и захвърлил надалеч панталоните си и така тя получи още едно огромно доказателство как се чувства той. Беше възбуден, членът му привлече цялото й внимание и това я разсея достатъчно, за да пропусне да забележи ръката му, която се стрелна и хвана глезена й. Той я дръпна към себе си, плъзна тялото й по завивката, а с другата си ръка стисна в юмрук панталоните й. Платът се разкъса и за секунда тя остана вцепенена от смайване, докато той напълно ги отстрани от нея.

Инстинктът и годината обучение си казаха своето, кракът й се изстреля и го блъсна силно в стомаха. Ударът беше достатъчен, за да изтърве глезена й и да запрати мъжа назад със силно изръмжаване от болка. Джеси се претърколи, приземи се на краката си от другата страна на леглото и го погледна в очите.

— Няма да ти позволя да ме нараниш. — Гласът й трепереше. Ръцете й се вдигнаха и заеха отбранителна позиция.

Новият вид се втренчи в нея, разтривайки корема си. Там вече имаше червен белег.

— Няма да ти причиня болка. Ще те чукам. Ти искаше да видиш истинското ми аз. — Той повдигна брадичка и разтвори широко ръце. — Ето ме, бебчо!

Глава 12

Мамка му. Е, нали аз му заявих, че искам да спре да се контролира. Предполагам, че е трябвало да бъда по-внимателна какво си пожелавам. Джеси избута назад мислите си, огледа го още веднъж обстойно и повдигна вежди.

— Хубава реч. Повдигна ми настроението. Това е сарказъм, ако си пропуснал най-важното. Забрави, Джъстис! Защо просто не препикаеш ъгъла на леглото ми, за да маркираш територията си? — Новият вид изръмжа, но младата жена вече не се страхуваше. Шокът й бе отминал и сега беше готова за мъжа. Ревнуваше я. Това я подразни повече от всичко. Джъстис не я искаше, но и не желаеше никой друг да бъде с нея. — Ако смяташ, че ще ти позволя да дойдеш при мен по този начин, помисли си отново. Ти ме заряза. Трябва да си тръгнеш, докато не разбереш какво искаш. Тогава ще говорим.

С все още широко отворени ръце, мъжът дебнейки я закрачи около ръба на леглото. Възнамеряваше да я хване, вместо да си отиде и тя пристъпи в свободното място между прозореца и таблата, но нямаше да прескочи през прозореца.

— Знам, какво искам. Теб.

— Спри!

Той спря, но не изглеждаше щастлив от това. Погледът му се съсредоточи в очите й, ноздрите му се разшириха, а ръцете му се отпуснаха в страни.

— Не! Ела при мен, Джеси!

Тя поклати глава.

— Аз не съм чак толкова лесна, бебчо! — използва думата, с която я бе нарекъл, за да се обърне към него. — Миналата нощ ти изскочи през прозореца, за да скриеш истината, че двамата с теб се виждаме. Ако това не е достатъчно лошо, то фактът, че изобщо не се върна, е. Чаках те. И се вбесявам от начина, по който ме третираш.

— Защитавах и двама ни.

— Упорит си като магаре. Би могъл да спиш в леглото ми, но ти не го направи. Никой нямаше да разбере, ако се бе промъкнал обратно вътре. Покрих те пред офицерите от сигурността и замаскирах аромата ти. Те изобщо нямаха представа, че си бил тук.

— Искаш да спорим, точно сега ли? — Погледна надолу към възбудения си пенис, след това към нея.

Тя почти се засмя на разочарованото му изражение. Желаеше го, той беше гол в нейната спалня, можеха да поговорят по-късно. Всичко това: спорът, страхът, сега и гневът, я караха да се чувства жива. В крайна сметка тя го искаше, той нея също.