Джъстис

— Грубиян — реши той. — Признавам си за ревността. Ако някога позволиш на някой друг да те докосне, ще го убия, Джеси! Ще го разкъсам! Разбираш ли ме?

Усмивката й избледня.

— Ти наистина го мислиш, нали?

В красивите му очи проблесна гняв.

— Да! Тази мисъл ме прави убийствено луд. — Гласът му стана дълбок. — Само представата как друг те целува, поставяйки ръцете си върху теб, дори…

— Разбрах — прекъсна го, преди той наистина да се развихри. — Отвратителни неща и насилие. Съдебният лекар ще има много работа. — Тя премести ръцете си и притисна с длан гърдите му, погали ги с пръсти. — С теб ще направим сделка.

— Тук няма място за преговори.

— Не ми казвай, че всичко свърши, че не можем да се виждаме повече, и ти няма да имаш причина да ме ревнуваш, защото няма да те мамя! — Джеси издържа на погледа му. — Искам мъж в живота си и в леглото ми. Нямам нужда от двама. Желая само теб!

Гневът му поутихна.

— Това не е толкова просто.

— Нищо в живота не е просто.

— Поех ангажимент към моите хора и една връзка с теб ще добави нови проблеми към онези, които вече имаме. — Пое си дълбоко дъх, гневът му съвсем се стопи, заменен от тъга, докато се взираше в очите й. — Мога да посоча хиляди причини, защо идеята да бъда с теб е лоша, но аз съм все още тук. Ти си ми слабост, Джеси. Искам те и изглежда логиката не ми помага да стоя настрана.

Неговото признание я накара да се разтопи вътрешно.

— Какви проблеми мислиш, че ще предизвика нашата връзка? Кажи ми!

— Веднага щом се разбере, че се срещаме, вестта ще накара враждебно настроените групи отново да изпаднат в ярост за това че сме животни и колко погрешно е, че ни е позволено да живеем. Религиозните фанатици ще започнат пак да крещят за греховете на животните, които правят секс с хората. — Лека усмивка изви устните му. — Почувствах се греховно, но беше толкова чудесно, че получаваш точка.

— Да. — Тя се засмя. — Хубавото в случая е, че болшинството от хората смятат, че тези групи са пълни с идиоти и не се вслушват в тях.

— Те тероризират портите, отправят смъртни заплахи, а аз имам и други неща, за които също трябва да мисля. — Настроението му се помрачи. — Ще те вземат на прицел. Научихме това от първа ръка. Преследват не само нас, но и жените, които са с нас. Няма да можеш да напуснеш Хоумленд, без да си в опасност.

— Бива ме да се грижа за себе си, а и по една случайност, сега живея и работя тук. Нямам реални причини да се притеснявам за това. — Прокара ръце по раменете му, за да премахне с масаж събралото се там напрежение, после сви собствените си рамене. — Мразя да обикалям по магазините, затова съм уверена, че няма да ми липсват търговските центрове, а и мога да си купя всичко, което си пожелая от Интернет. Кое е следващото? — Джъстис се поколеба, вниманието му се прехвърли към косата й, разстлана върху леглото. Младата жена знаеше, че той избягва нещо, затова се размърда под него, за да привлече погледа му. И щом очите им се срещнаха, тя изви вежди. — Какво друго? Отговори ми, дявол да го вземе! Можеш да бъдеш напълно откровен с мен. Просто го кажи!

— Баща ти.

Двете думи й подействаха като студен душ.

— Точно така. Татко. Да, това може да е проблем.

— Сенаторът може да оттегли подкрепата си за нашата кауза и да откаже да представлява Новите видове във Вашингтон. Ние разчитаме на него, а той може да направи проблем, когато разбере за нас. Ще стане отвратителна каша. Това може да навреди на моя народ.

— Татко ще приеме добре връзката ни. Изобщо не се притеснявам за това. Все пак е публична личност, господин Репутация, и е възможно да има неприятности в работата си, ако дъщеря му — аз — е с теб. Някои могат да настояват той да подаде оставка, като се има предвид, че е твърде емоционално обвързан. — Тя прехапа долната си устна.

— Ще приеме ли да бъдеш с мен?

Джеси се отпусна.

— Баща ми ще бъде във възторг, докато аз съм щастлива. Повярвай ми. Притеснена съм повече за работата му, отколкото за нещо друго. Да представлява Новите видове се превърна за него в лю… — спря незабавно, тъй като щеше да каже „любим проект“4, а това вероятно не беше най-добрата дума, която можеше да използва, защото щеше да обиди Джъстис. — Страстта в живота му — поправи се тя.

Джъстис въздъхна.

— Точно така. Връзката ни може да причини много неприятности на всички и…

— И какво?

— Не сме сигурни до какво ще доведе това.

— Точно така — съгласи се тя. — Ние почти не се познаваме.

— Ето защо исках да избегна срещите с теб — призна той. — Наистина, трябва сериозно да помислим за това, Джеси.

— Аз искам да бъда с теб и ти също искаш да бъдеш с мен. Греша ли?

— Не.

— Добре — въздъхна тя. — Тогава има само две разумни неща, които можем да сторим. Едното е да спрем да се виждаме, което ние не искаме да правим, а другото е, да не споменаваме пред никого за нас, докато не сме сигурни, че има нещо, което да им кажем.

— Няма ли да се почувстваш наранена, ако продължим тайно нашата връзка? — Вгледа се в нея. — Аз не се срамувам да бъда с теб. Ти ме обвини, но това не е вярно.