Джъстис

— Защо има къща в непосредствена близост до твоята, след като си толкова загрижен да нямаш съсед от другата страна?

Усмивката му помръкна.

— В крайна сметка исках половинка, а знаех, че жената няма да живее в едно жилище с мен. Пожелах до къщата ми да бъде построена още една за моята съпруга, когато реша да си взема такава. Жените се нуждаят от пространство и свобода. Само се надявам, че тя няма да има проблем да бъде непосредствено до мен, но аз искам да е достатъчно близо, за да мога да я защитавам.

Болка прониза сърцето й. Беше я настанил в жилището, в което един ден щеше да живее съпругата му. Знаеше точно защо една жена би пожелала собствен дом и свободата да живее отделно от Джъстис. Той смяташе бъдещата му партньорка да бъде от Видовете. Източникът на нейната болка бе начинът, по който прозвучаха последните му думи.

Тя беше просто за секс.

— Уморена съм, ще се прибирам. — Освободи раменете му, отдръпна се от него и закрачи във водата към стълбите.

— Джеси? Нещо не е наред ли?

Освен това, че си мръсник ли? Искаше да го изрече на глас, но не го направи, защото се боеше, че ще разкрие колко много са я наранили думите му.

— Какво би могло да не бъде наред? — Болката завладя цялото й същество, докато се тътреше нагоре по стълбите. Въздухът й се стори хладен, след като излезе от отопляемия басейн и се втурна към захвърлените си дрехи.

— Джеси? Какво има? — Той зашляпа из басейна.

Младата жена прецени оградата, докато рязко нахлузваше блузата и панталона си, и набута бельото в джоба си. Стената беше прекалено висока, за да я изкачи, затова се обърна и се огледа. Забеляза шезлонгите. Грабна един от тях, постави го до зида и лесно се изкачи отгоре. Лека болка прониза глезените й, когато се приземи на меката трева в нейния двор, хукна към къщата, за да влезе вътре, по-далеч от мъжа.

Новият вид леко прескочи оградата, след нея.

— Джеси? Какво става, по дяволите?

— Какво би могло да става? — Тя хвърли поглед през рамо. Мина през все още отворената стъклена, плъзгаща се врата и се насочи към трапезарията. Гол, той я следваше плътно по петите, от него капеше вода по килима, но младата жена едва забелязваше това, съсредоточена върху своята цел. Затвори лаптопа му, наведе се, хвана куфарчето му за дръжката и го положи отворено на масата.

— Какво правиш? — Звучеше раздразнен и объркан.

Джеси не му обърна внимание, плъзна лаптопа в чантата и старателно прибра папките, разпръснати по масата. Накрая мушна мобилния му телефон и затвори ципа. Вдигна я за дръжката, обърна се и му я подаде, като най-сетне срещна погледа му.

— Вземай си нещата и се прибирай вкъщи!

— Джеси?

Тя се взря в красивите му очи, чийто поглед отразяваше неговото объркване. Явно нямаше представа защо е разстроена или защо искаше от него да си иде — бе толкова ясно изписано на намръщеното му лице. Точно това беше проблемът. Отново тикна куфарчето към него.

— Вземи го или ще го пусна да падне!

Той го хвана за дъното.

— Какво не е наред?

Джеси се бореше със сълзите си, докато гледаше нагоре към него. Чувстваше се много наранена, и още по-лошо — беше наистина бясна. Не би трябвало да му обяснява, но видя, че той няма да разбере, ако не го направи. Пусна чантата с лаптопа и сложи ръце на кръста, готова да му разясни точно какъв е проблемът.

— Писна ми, Джъстис! Не искаш никой да знае за нас, защото си наясно, че връзката ни няма да продължи дълго. Заяви, че това е, за да бъдат предпазени всички, и аз предположих, че е само за толкова дълго, колкото да се опознаем помежду си. Колко наивно от моя страна, честно казано, да си мисля, че ти искаш да разбереш дали двамата имаме бъдеще заедно. Настани ме в къщата на бъдещата си съпруга, а после много ясно показа, че тя ще бъде само от Видовете. Е, познай какво? Майната ти! Аз имам чувства. Схващаш ли? — Изкрещя последното изречение. Той присви очи, изглеждаше озадачен от нейния изблик. — Не ме гледай по този начин! Няма нещо, което да не е наред с мен. Ти си проблемът. На тази недостойна за теб човешка жена й дойде до гуша! Можеш да спиш с мен, да правиш любов с мен, аз трябва да ти правя вечеря и въпреки това криеш факта, че сме заедно.

— Обсъдихме този въпрос и ти знаеш, че е за защита…

— Глупости! — Не го остави да довърши. — Да, аз разбирам защо сме длъжни да крием нашите отношения, но смятах, че след като се сближим, осъзнаването на обстоятелството, че връзката ни е дългосрочна, ще промени нещата. Това никога няма да стане, тъй като ти ще ме зарежеш, щом решиш да си вземеш половинка. Би ли бил с някоя, заради която ще откажат да те приемат в обществото? Какво ще кажеш за това? Би ли искал да бъдеш с жена, която ти заявява, че ще те захвърли като непотребна вещ, когато намери мъж, когото ще приеме насериозно, и ти стане ясно, че ти никога няма да бъдеш този човек, защото тя ще се срамува, че е с теб? Е, аз не искам. Махай се сега!

Младата жена се обърна, заобиколи го и излезе от трапезарията.

— Джеси! Чакай! Аз не се срамувам от теб!