Джъстис

От гърлото му се изтръгна ръмжене. Той я пусна и грабна куфарчето и сакото си. Спомни си за обувките и вратовръзката, грабна и тях, преди да избяга през отворената плъзгаща се врата. Джеси се спусна след него и я заключи. Провери прозорците, за да се увери, че също са заключени, когато на входа се позвъни.

Джеси грабна шишенцето парфюм, скрито в саксията до вратата, и напръска обилно наоколо. Закашля се и направи гримаса от силния аромат на цветя. Скри флакончето отново и рязко отвори вратата. На прага стояха двама офицери, стиснали пушки. От тежкото им дишане бе очевидно, че са тичали бързо до дома й.

— Много съжалявам! Без да искам го натиснах и не знам как да го изключа.

Единият от охраната на Видовете се намръщи. Той вдиша и кихайки отскочи назад.

— Как така без да искате го включихте? — Посегна навътре, натисна бутона и алармата замълча.

— Излязох навън да взема нещо, което бях забравила в голф количката. Когато се върнах, вместо ключа на лампата, натиснах него. Наистина съжалявам. — Почувства се виновна, че го е използвала, за да принуди Джъстис да напусне, но се боеше, че той би могъл да я убеди да му даде още един шанс. Тя заслужаваше повече, отколкото да му бъде временна партньорка в леглото. — Това няма да се повтори.

— Сигурна ли сте, че всичко е наред?

— Да. Много се извинявам за предизвиканото безпокойство.

Охранителят се поколеба.

— Да се надяваме, че няма да го използвате толкова често? — Направи гримаса. — Каква е тази миризма?

— Свещи — излъга тя. — Не ви ли харесват?

Той кихна отново и се извърна.

— Мисля, че сме алергични. Моля ви, намерете нещо друго, което да използвате, ако искате да ароматизирате въздуха във вашия дом.

— Ще го направя. Благодаря! Съжалявам, че натиснах грешния бутон и ви накарах да кихате от моите свещи. — Младата жена затвори и заключи вратата.

Пет минути по-късно, чу почукване по плъзгащата се стъклена врата и влезе в хола. Джъстис бе облякъл дънки и потник. Той мълчаливо стоеше от другата страна на стъклото и посочи към ключалката. Джеси поклати глава и изключи осветлението в стаята; не желаеше да разискват повече отношенията си. После влезе в спалнята.

— Джеси? — Той застана пред прозореца на спалнята й. — Пусни ме!

— Ще извикам пак охраната, ако не си тръгнеш. Върви си! — Дръпна завесите и изгаси светлината.

Джъстис изруга, но не продължи да я уговаря. Младата жена чака дълго време, но той не се опита да привлече вниманието й. Тя се качи на леглото, измъкна бельото от джоба си и го захвърли на пода. Сълзи напълниха очите й и се стекоха по бузите. Беше влюбена в човек, който никога не би си позволил да отвърне на обичта й. Неговата работа и народът му бяха на първо място и винаги щеше да бъде така. Това наистина болеше.

Джъстис удари стената и изръмжа. Кокалчетата на юмрука му се разраниха от силата, с която фраснаха мазилката. Джеси бе наранена, отказваше да разговаря с него и той нямаше кого друг да вини, освен себе си. Беше говорил без да мисли, споменавайки първоначалните си планове и прецака връзката им, отговаряйки на въпросите й.

Отдръпна ръка, огледа кръвта и притисна дланта на другата върху нараненото място. Разкъсаната кожа пареше и болеше, и той се наслади на болката. Заслужаваше това, че дори и много повече.

Споменът за огорчението на неговата Джеси беше толкова ясен в съзнанието му, че не преставаше да го преследва. Копнежът да отиде при нея, да я държи в обятията си, се превърна във физическа потребност.

— По дяволите! — изхриптя той като се обърна и се облегна на повредената стена на домашния си офис.

Така е най-добре, заключи логическата страна на неговото същество. Другата възрази силно, когато тялото му се напрегна, обхвана го желанието да изреве и му се наложи да диша дълбоко през носа, докато го преодолее. Джеси беше упорита. Тя нямаше да иска да се срещне отново с него, освен ако той не направеше връзката им публично достояние и докато му крещеше, бе казала верни неща.

Бореше се с желанието си да изхвърчи от къщата, да прескочи оградата и да разбие стъклената врата, за да достигне до своята жена. Би го сторил, ако смяташе, че може да я подмами да му позволи да спи в леглото й, но на сутринта щеше да го мрази. Беше решила повече да не се вижда тайно с него.

— По дяволите! — изръмжа отново, затвори очи и облегна глава на стената.

Искаше я, трябваше да бъде с нея — бе му необходима като въздуха, който дишаше, но от това неговите хора щяха да пострадат. Тя щеше да страда. Беше се справял с враждебно настроените групи и пресата твърде дълго време, за да се отнесе наивно към начина, по който щяха да се развият нещата. Репортерите щяха да се заемат с историята и да стане световна новина, това че Джъстис Норт има връзка с човек. Щеше да му се наложи да мине през ада, за да заплати за това.