Джъстис

Тя стисна раменете му, откъсна уста от неговата, преди да го ухапе и зарови лице във врата му. Горните им дрехи висяха все още на тях, но бяха достатъчно разтворени, за да могат зърната на гърдите й да се търкат в голата му кожа, докато се движеха заедно и тя вдиша аромата на сапун и шампоан, които се излъчваха от него. Мъжът завъртя бедра и членът му натисна точно определено място, което я накара да ахне в почуда. Той продължи да упражнява натиск там, сякаш успяваше да прочете мислите й.

— Да! — изстена Джеси. — Не спирай!

— Никога! — изръмжа мъжа.

Вагиналните й стени го стиснаха здраво, цялото й същество се разтърси от спазми. Младата жена бе прикована, не можеше да се движи така както той я държеше, можеше само да усеща нещата, които правеше с тялото й. Палецът му погали снопчето от нерви — това взриви нейната страст и тя извика, когато кулминацията настъпи и я разтърси.

— Джеси! — простена Джъстис, бедрата му трепнаха силно и гореща сперма окъпа дълбините на нейната женственост, когато оргазмът го връхлетя.

Наведе глава, зарови лице в рамото й и изпъшка силно. Погали я бавно с дебелия си член, приключи с любовна игра и остана да я държи така, докато се опитваха да успокоят забързаното си дишане.

Реалността започна бавно да се завръща. Току-що бе правила умопомрачаващ секс с човека, когото се бе заклела да не допуска до себе си. Можеше да обвинява гнева, който определено бе изиграл своята роля да я превърне от студеното същество в изгарящ пламък, но най-вече трябваше да си признае, че всичко е, защото го обича.

Той искаше от нея секс — единственото нещо, което би приел — и тя му го бе дала. Мъжът бе прекалено сексапилен, целувките му бяха твърде неустоими — според нея устните му би трябвало да имат етикет с предупреждение. Една целувка и той можеше да накара всяка жена да загуби главата и бикините си.

Джъстис я целуна по шията, когато обърна леко главата си и горещият му морен дъх погъделичка кожата й. Той отново се размърда, извади ръката си, пъхната между телата им, и хвана дупето й в шепи.

— Дръж се за мен. Ще те отнеса в леглото. Яденето — по-късно. Желая те отново.

Лошото бе, че тя искаше да му позволи да я отведе там. Да прекара часове като го докосва и да се изгуби в ръцете му. Беше толкова съблазнително, че трябваше с болка да се противопостави. Не искаше да бъде изтривалка — жената, с която той спеше, докато реши да се установи. Тя трябваше да заеме определена позиция. Нямаше да му позволи да я използва.

— Пусни ме!

— Не ми тежиш. — Той се отдръпна от стената и тя трябваше да се хване за раменете му, за да остане в изправено положение, а не да се свлече срещу него, когато я вдигна.

Джеси трескаво се размърда, натисна с ръце раменете му и се повдигна, вагиналните й мускули го стиснаха. Това принуди все още твърдия му член да се изплъзне от нея. Телата им се отделиха, тя свали краката си от кръста му и го бутна.

Той залитна, но не я изпусна. Изръмжа, когато младата жена отдръпна главата си назад, за да се взре в изненаданите му очи.

— Джеси?

— Пусни ме!

Объркването бе следващата емоция, която го завладя. Така се чувстваше и тя, затова бе напълно справедливо и той да го изпита. Спусна я по тялото си, но не я освободи изцяло.

— Какво не е наред?

Джеси щеше да се изсмее, ако не беше толкова тъжна.

— Това не променя нищо. Беше просто секс за раздяла.

— Какво? — Той я зяпна.

— Секс за раздяла — повтори младата жена. Пусна раменете му, за да го избута, притиснала длани в гърдите му. — Това се случва. Има нещо между нас, но не му е писано да бъде. Ти имаш своите планове и аз не съм част от тях.

Джъстис побърза да изръмжи.

— Няма такова нещо. Не се разделяме. Сега отиваме в леглото и ще поговорим. — Опита се да я придърпа по-близо до себе си. — Ние сме щастливи заедно.

— Изглеждам ли ти щастлива? — Тя се вгледа в лицето му. — Искам повече от това да бъда само жена, с която прекарваш нощите си. Бих искала да бъда с теб и през деня. Искам да се срещна с твоите приятели и може би дори да видя офиса ти. Искам да дойда с теб, когато трябва да отидеш в Резервата и останеш там няколко дни, тъй че да не се разделяме. Ежедневието ти. Ето това искам, Джъстис. Пълноправна твоя приятелка.

Той изръмжа отново.

— Не е безопасно! Ние бяхме повече от това!

— Да, бяхме. Но ти взе своето решение, аз също. Знаеш ли как се нарича това?

— Инат от твоя страна, отказ да видиш логичните причини, заради които ще стане лошо, ако някой разбере, че сме заедно!

Джеси искаше да се усмихне, но я болеше прекалено много.

— Пусни ме, Джъстис!

Пръстите му се свиха, но той отпусна хватката си и ръцете му се свлякоха встрани.

— Ето! Не те докосвам.

— Имам предвид да ме освободиш. Не искаш да ми причиниш болка, нали? Ти си толкова параноичен, че да го направиш. Да бъда с теб по начина, по който бяхме досега, вече не ме удовлетворява. Ти не можеш или не искаш да ми дадеш онова, което ми е нужно. Това ме наранява. — Очите й се напълниха със сълзи. — Ти ме нараняваш.

— Не! — Той поклати глава.