Джъстис беше страхотен танцьор.
Жената се доближи плътно до него и започна да се обръща, докато залепи гръб в Джъстис.
Той протегна ръце, хвана бедрата й, движейки се еротично зад нея, сякаш правеха любов. Кит извърна глава, погледна към него и му се усмихна. Изглеждаха като перфектната двойка. Жената от Видовете беше смес с някаква порода котка, също като Джъстис. Беше идеалната му половинка.
Стомахът на Джеси се сви при мисълта, че това може би е жената, която един ден щеше да се настани в сегашния й дом. Очите й се напълниха със сълзи, но тя отказа да заплаче заради този задник и стисна зъби, за да се пребори с тях. Представата за тях двамата — заедно в леглото — бе ярка, така реална, както виждаше телата им да се движат в такт с музиката. Ръцете на Джъстис галеха бедрата на Кит. Едната му длан се плъзна около кръста й, за да я придърпа по-близо и жената се засмя. Тя се обърна, обви хлабаво ръце около врата му и потърка тялото си по цялата му дължина, а устните им почти се допираха.
Джеси се извърна, подпря се с крак на напречната пръчка на столчето, надигна се от мястото си и се наведе напред на плота. Трескаво погледна към другия край на бара и привлече вниманието на Кристмас. Каза само с устни: „Още едно, моля!“ и барманката кимна.
Облегна се назад в стола си и обърна глава, неспособна да откъсне поглед от подлеца, разбил сърцето й. Джъстис все още танцуваше с Кит, прилепена към него. Докато Джеси ги наблюдаваше, партньорката на любимия й отпусна тялото си, търкайки се в неговия скут и разпери дланите му върху голия си корем. Младата жена си наложи да се отвърне, защото бе твърде болезнено да гледа. Направи го точно навреме — Кристмас й подаваше коктейла. В знак на благодарност й се усмихна насила, изчака барманката да се отдалечи достатъчно и пресуши чашата си на няколко големи глътки.
— Джеси! — Флейм пристъпи към нея и се усмихна. — Ти си тук!
— Да. Как си? — Огледа го с щастлив поглед, защото с огромното си тяло скриваше от очите й сцената на дансинга. Той носеше потник, като повечето мъже там, и черен панталон. Косата му бе опъната назад в конска опашка.
— Добре съм. Ти изобщо не се обади.
Не беше го направила.
— Съжалявам. Това е първата вечер, в която идвам тук. Брийз ме доведе.
— Как е работата ти? — Той седна на столчето до нея.
— Много е лесна. По цял ден разговарям с жените и ги карам да се отпуснат пред мен. Предадох им няколко урока по готвене и им показвам как да използват интернет. — Тя сви рамене. — Харесва ми.
— Имаш ли вече приятели?
— Имам. — И го мислеше. Бе се сприятелила с много жени. Не че би могла да им сподели проблемите си, тъй като нейният главен проблем бе Джъстис Норт. — Как е твоята работа?
— Започнахме да отвръщаме на тормоза на протестиращите. — Той се усмихна. — И това не им хареса. Някои от тях си отидоха.
Тя се засмя, защото бе пийнала, и беше доволна да се захване с друга тема, която да й попречи да наднича през рамо, за да види какво прави Джъстис с партньорката си.
— Страхотно!
— Танцувай с мен. — Флейм протегна ръка. — Не се страхувай. Ако не можеш да танцуваш, няма да е от значение. Повечето от нас не могат, но се радваме да се забавляваме.
Младата жена се поколеба. Погледът й се насочи със страх към дансинга, но Джъстис не бе там. Беше изчезнал заедно с Кит. Обиколи с поглед наоколо, не го откри никъде и разбра, че е напуснал бара. Ако наистина си бе отишъл, то не би трябвало да се притеснява от сблъсък с него. Повлияна от представата за техния танц, се зачуди какво ли прави сега с високата сексапилна котешка жена. Джеси сложи ръката си в голямата длан на Флейм. Кожата му бе гореща, което й напомни за Джъстис. Изтласка тази мисъл далеч в съзнанието си, за да не избухне в сълзи.
Джеси установи, че тя е най-ниската на дансинга, когато забеляза колко бяха високи всички други около нея. Флейм се усмихна и започна да танцува — много по-добре, отколкото бе споменал. Тя забрави всичко, освен музиката, и почувства ритъма й. Алкохолът си казваше думата и когато Флейм приближи до нея, тя не се поколеба да танцува с него.
Джъстис излезе от тоалетната и се отправи към бара, където Кит бе казала, че ще се срещнат, след като използва стаята за жени. Тя му бе поръчала сок и махаше с ръка на някаква компания.
Той усети, че някой идва зад гърба му, обърна се и видя Брийз.
— Здравей, Джъстис! Как си тази вечер? Взел си си за разнообразие почивка от работата?
— На всеки се полага свободна вечер — усмихна се той.
— Чувал ли си нещо за Тами и Валиант? Как са те?
— Добре са, Брийз. Мога с радост да заявя, че вече не тероризират съня на никого с привичките си.
Брийз се усмихна, обърна се и погледна към дансинга. Засмя се.
— Добре. Прави й удоволствие да танцува. Наистина се справя много добре.