Джулиет гола

На закуска в евтиния противен хотел в центъра на Сан Франциско Ани отвори „Кроникъл“ и реши, че не желае да разглежда живия плет, закриващ предния двор на къщата на Джули Бийти в Бъркли. Имаше и други неща за правене в Района на залива. Искаше да види „Хайт-Ашбъри“, искаше да си купи книги от „Сити лайтс“, искаше да посети „Алкатрас“, искаше да се разходи по моста „Голдън гейт“. В Музея на модерното изкуство, съвсем близо до тях, имаше изложба на следвоенното изкуство на Западния бряг. Беше доволна, че Тъкър я бе довел в Калифорния, но не желаеше да прекара цяла сутрин, треперейки кога съседите на Джули ще решат, че тези двамата заплашват сигурността им.

— Шегуваш се — каза Дънкан.

Тя се изсмя.

— Всъщност не. Наистина знам по-интересни неща за правене.

— След като стигнахме чак дотук? Какво ти стана изведнъж? Не ти ли е интересно? Представи си, че я видим как излиза с колата от гаража.

— Тогава ще се почувствам още по-тъпо. Тя ще ме погледне и ще си каже: „Този ми е ясен, той е от онези маниаци. Но какво търси тук тази мадама?“

— Занасяш ме.

— Не, Дънкан. Намираме се в Сан Франциско за двайсет и четири часа и не знам кога отново ще имам тази възможност. Да отида до къщата на някаква жена… Ако разполагаше с един ден в Лондон, би ли го прекарал пред нечия къща в — де да знам, Госпъл оук3?

— Ако целта е да видиш нечия къща в Госпъл оук.

… А и това не е просто къщата на някаква жена, знаеш го. Тук са се случили разни работи. Ще застана там, където е стоял той.

Не, не беше някаква си къща. Всички, с изключение на почти всички, знаят историята. Джули Бийти живеела там с мъжа си, преподавател В Бъркли, когато се запознала с Тъкър на някакво парти на Франсис Форд Копола. Още същата вечер зарязала съпруга си. Не след дълго обаче й дошъл акълът, прибрала се и се сдобрили. Това беше цялата история. Ани така и не успя съвсем да схване откъде Дънкан и съфеновете знаят такива подробности за някакви домашни кавги, случили се преди десетилетия. Твърди се, че в „Ти и твоят перфектен живот“, седемминутното парче, с което свършва албумът, е описана нощта, в която Тъкър стоял пред къщата и хвърлял „камъни в прозорците“ / „докато той излезе навън“ / „а къде бе ти, мисис Стивън Балфур“? Истинското име на съпруга, разбира се, не беше Стивън Балфур, а измисленото име беше повод за нескончаеми хипотези по форумите. Според теорията на Дънкан името бе взето от бившия британски министър-председател4, обвинен от Лойд Джордж, че е превърнал Камарата на лордовете в „пудела на мистър Балфур“, като внушението беше, че Джулиет, от своя страна, също се е превърнала в пудел за мъжа си. Тази интерпретация вече е официално приета сред фен обществото, а в статията за Тъкър в Уикипедия, в бележките под линия стои и името на Дънкан с линк към есето му. Никой в уебсайта не би посмял да изрече на глас подозрението, че името е избрано, за да се римува с думата „door“5.

Ани харесваше „Ти и твоят перфектен живот“. Харесваше неумолимия гняв в песента и начина, по който Тъкър преминаваше от автобиографичния елемент към социална тирада за това как умните жени биват обезличени от мъжете си. По принцип не обичаше виещи сола на китара, но намираше, че виещото соло в „Перфектен живот“ е изразително и гневно като текста на песента. Освен това й допадаше иронията в това, че Тъкър, размахващ пръст на Стивън Балфур, впоследствие беше успял да я обезличи много по-фатално от съпруга й. Тя щеше завинаги да остане жената, разбила сърцето на Тъкър. Изпитваше съчувствие към Джули за това, че трябва да се разправя с хора като Дънкан, които, откакто парчето беше излязло, постоянно мятаха по прозорците й не само метафорични, но и съвсем истински камъни. Но изпитваше към нея и завист. Коя жена не би искала да събуди у един мъж толкова страст, толкова мъка, толкова вдъхновение? Ако не можеш да твориш музика, да вдъхновяваш твореца също е вариант.

Въпреки това нямаше желание да види къщата. След закуска взе такси до отсрещната страна на моста „Голдън гейт“ и се върна обратно пеш, а соленият вятър изостри радостта й от самотната разходка.