Читаем Джулиет гола полностью

— Мистериозно ли прозвучах? — попита той.

— Прозвуча като някой, който не желае да обсъжда предпоследния си брак с човек, с когото току-що се е запознал.

— Страхотно. Колко много може да каже човек с едно помръдваме на китката.

— Как се чувства дъщеря ти?

— Не много добре. Физически е добре, но е разстроена. От мен — също.

— От теб?

— Отново й прецаках всичко. Веднъж да стане център на внимание и…

— Сигурна съм, че не мисли така.

За последните пет минути тя бе успяла да се застъпи по веднъж и за Лизи, и за Натали, и се зарече да не казва повече нищо добро за никого от близките на Тъкър до края на свиждането. Така звучеше безинтересно и скучно, и любезно, и точно като човек, от когото един саможив, болен култов музикант би се отегчил, ако изобщо разбираше нещо от саможиви, болни култови музиканти, а тя не разбираше нищо от това. Напълно възможно беше тези хора всъщност да са гадни. Тя беше видяла Натали само за две секунди в коридора, но тези две секунди бяха отрезвяващи: от тях ставаше видно, че богатите и красивите наистина са различни. „Сигурна съм, че не мисли така“… Откъде ще знае тя какво си мисли дъщерята на фотомодел?

— Познаваш ли много хора в Лондон?

— Не. Лизи и Нат. И теб, нали сега си в Лондон.

— Значи не си бил бомбардиран от посетители?

— Още не. Но доколкото разбрах, неколцина са се запътили насам.

— Наистина ли?

— Да. Нат и Лизи решили с мъдрите си мозъци, че всичките ми деца трябва да дойдат да ме видят, преди да ритна камбаната. Така че очаквам още три деца и една бивша съпруга.

— И как се чувстваш?

— Не съм във възторг.

— Разбирам.

— Истината е, Ани, че няма да мога да издържа това нещо. Ще трябва да ме измъкнеш оттук. Ако живееш в малко крайбрежно градче, далече-далече от тази болница, това ще бъде идеалното място за мен да отдъхна. Сигурно и за Джаксън ще е интересно.

За миг Ани забрави да диша. Тя беше съчинила това изречение няколко пъти, откакто той се беше обадил, за да й каже за произшествието, макар в неговите уста то, разбира се, да звучеше по-добре и леко да се различаваше от нейната редакция. Тя не би се сетила да използва думи като „далече-далече“ и „отдъхвам“. След като възобнови дишането си, малко по-шумно, отколкото възнамеряваше, мислите й се насочиха към разписанието на влаковете. По принцип възнамеряваше да хване този от два и дванайсет, ако няма някаква сериозна или поне правдоподобна причина да остане в Лондон. Ако Джаксън се върнеше от магазина за играчки навреме, можеха да се хвърлят с някое такси до „Кингс крос“ и да са в Гулнес преди четири и половина.

— Какво ще кажеш? — Тя не само бе забравила да диша, но и това, че участва в разговор с реален човек.

— Не съм сигурна, че на Джаксън ще му бъде много интересно. Самото място не е много интересно, особено по това време от годината.

— Още ли имаш акулско око?

— Имам доста акулски части.

— Това ще стигне за един чудесен следобед.

Проблемът беше, че тя просто не можеше да престане да бъде досадна, отзивчива, разумна и добра. Нямаше нищо, което да желае повече от това да се грижи за Тъкър в Гулнес, докато той се възстанови, но това желание беше една неясна, опасна прищявка, родена от неразумно увлечение. Преди всичко той беше преживял инфаркт, а не лека настинка. Вероятно не се нуждаеше от одеяла, грейки и домашно приготвена супа, защото не се знаеше дали някое от тези неща няма да го убие. А да го отвлече от семейството му щеше да е нередно, неправилно и нахално. Тя се стараеше да мисли разкрепостено, но все пак вярваше, че семейството е нещо важно и че бащите имат дълг към децата си, а Тъкър няма право да се крие от тях от неудобство, страх или и двете. Всички тези съмнения я водеха до нежеланото заключение, че Тъкър е реален човек с реални проблеми и нито той, нито проблемите му могат така лесно да се настанят в живота и къщата й в Гулнес. Но ако съмненията я водеха до такива заключения, то тя не държеше непременно да ги следва.

— Не знам дали ще мога да се грижа за теб. Имам предвид какво са ти направили и какво още трябва да се прави?

— Направиха ми ангиопластика.

— Добре. Но не знам какво е това и няма да мога да ти направя друга такава.

— Господи, не искам от теб такова нещо.

Дали само си го въобразяваше, или в тази част от разговора имаше нещо неприлично? Или дори едновременно неприлично и префърцунено, тъй като тя отказваше да направи определени неща, а той я уверяваше, че няма да ги иска. Почти сигурно беше, че това е само в нейното въображение. Може би, ако беше приела офертата на Барнзи онази вечер, сега нямаше да е толкова напрегната.

— Какво е това?

— Пускат в теб едни балончета и после ги взривяват, за да ти прочистят артериите.

— Значи си претърпял операция? През последните трийсет и шест часа?

— Нищо особено. Вкарват ти балончетата с катетър.

— И освен това искаш да избягаш от децата си, когато са прелетели половината свят, за да ти дойдат на свиждане?

— Да.

Тя се засмя. Това „да“ звучеше убедено.

— Синовете ти ще летят над Атлантика… — колко годишни са?

— Около дванайсет.

— За да разберат, че баща им е напуснал болницата и е неоткриваем.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Оптимистка (ЛП)
Оптимистка (ЛП)

Секреты. Они есть у каждого. Большие и маленькие. Иногда раскрытие секретов исцеляет, А иногда губит. Жизнь Кейт Седжвик никак нельзя назвать обычной. Она пережила тяжелые испытания и трагедию, но не смотря на это сохранила веселость и жизнерадостность. (Вот почему лучший друг Гас называет ее Оптимисткой). Кейт - волевая, забавная, умная и музыкально одаренная девушка. Она никогда не верила в любовь. Поэтому, когда Кейт покидает Сан Диего для учебы в колледже, в маленьком городке Грант в Миннесоте, меньше всего она ожидает влюбиться в Келлера Бэнкса. Их тянет друг к другу. Но у обоих есть причины сопротивляться этому. У обоих есть секреты. Иногда раскрытие секретов исцеляет, А иногда губит.

Ким Холден , КНИГОЗАВИСИМЫЕ Группа , Холден Ким

Современные любовные романы / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Романы
Год Дракона
Год Дракона

«Год Дракона» Вадима Давыдова – интригующий сплав политического памфлета с элементами фантастики и детектива, и любовного романа, не оставляющий никого равнодушным. Гневные инвективы героев и автора способны вызвать нешуточные споры и спровоцировать все мыслимые обвинения, кроме одного – обвинения в неискренности. Очередная «альтернатива»? Нет, не только! Обнаженный нерв повествования, страстные диалоги и стремительно разворачивающаяся развязка со счастливым – или почти счастливым – финалом не дадут скучать, заставят ненавидеть – и любить. Да-да, вы не ослышались. «Год Дракона» – книга о Любви. А Любовь, если она настоящая, всегда похожа на Сказку.

Андрей Грязнов , Вадим Давыдов , Валентина Михайловна Пахомова , Ли Леви , Мария Нил , Юлия Радошкевич

Фантастика / Детективы / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Научная Фантастика / Современная проза
Белые одежды
Белые одежды

Остросюжетное произведение, основанное на документальном повествовании о противоборстве в советской науке 1940–1950-х годов истинных ученых-генетиков с невежественными конъюнктурщиками — сторонниками «академика-агронома» Т. Д. Лысенко, уверявшего, что при должном уходе из ржи может вырасти пшеница; о том, как первые в атмосфере полного господства вторых и с неожиданной поддержкой отдельных представителей разных социальных слоев продолжают тайком свои опыты, надев вынужденную личину конформизма и тем самым объяснив феномен тотального лицемерия, «двойного» бытия людей советского социума.За этот роман в 1988 году писатель был удостоен Государственной премии СССР.

Владимир Дмитриевич Дудинцев , Джеймс Брэнч Кейбелл , Дэвид Кудлер

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Фэнтези / Проза / Советская классическая проза