Джулиет гола

Малкълм се засегна и на Ани й дожаля за него. Нямаше нужда да го наскърбява. Тя дори изпитваше известна привързаност към него. Тези петнайсет минути перчене компенсираха цялата досада на техните взаимоотношения. Месеци наред тя идваше тук да се оплаква как Дънкан не е купил мляко, след като е бил изрично помолен за това, и двамата ровеха из пепелта на нейния емоционален живот в търсене на някаква искрица от чувство. Тази сутрин тя му бе говорила за саможивци, инфаркти, провалени бракове, еднократни сексуални авантюри и потайни опити да забременее и имаше чувството, че той направо ще експлодира от усилието да се преструва, че отдавна е очаквал да чуе нещо подобно.

— Може ли да ти задам още един-два въпроса? Само за да се уверя, че съм разбрал правилно?

— Разбира се.

— Какво си е мислел този мъж, че правиш в банята?

— Че си поставям противозачатъчно средство.

Малкълм си записа нещо, което от мястото на Ани приличаше на ПОСТАВЯ ПРОТИВОЗ. СРЕДС., и го подчерта дебело.

— Разбирам. И… Кога е приключил последният му брак?

— Преди няколко седмици.

— И тази жена е майка на най-малкото му дете?

— Да.

— Как се казва тя всъщност?

— Нужно ли е да знаеш това?

— Може би произнасянето на името й ти причинява неудобство?

— Никак. Кат.

— Това галено от друго име ли е?

— Малкълм!

— Извинявай. Права си. Доста неща сподели. Чудя се откъде да започнем. Ти откъде искаш да започнем? Как се чувстваш?

— Като цяло съкрушена. И леко въодушевена. А ти как се чувстваш? — Тя знаеше, че не е редно да задава такива въпроси, но си даваше сметка колко му се бе струпало за последните двайсетина минути.

— Загрижен.

— Така ли?

— Работата ми не е да съдя. Както знаеш. Забрави последната забележка. Заличи я от протокола. Както и това за загрижеността.

— Защо?

— Защото искам да ти задам един въпрос, но не искам да си мислиш, че те критикувам.

— Всичко е заличено.

— Загрижен съм относно твоето участие в провалянето на брака му. Както и за това, че може да дадеш живот на дете без баща.

— Мислех, че сме заличили това за загрижеността.

— А, да. Както и да е. Как се чувстваш по този въпрос?

— Малкълм, това е безсмислено.

— Сега пък какво казах?

— Моралната страна на въпроса не ме тревожи.

— Виждам.

— Защо не поговорим за нещо, което ме тревожи.

— Щом искаш. Какво те тревожи?

— Искам да зарежа всичко и да замина за Америка. Още утре. Да продам къщата и да духна.

— Той ли иска това?

— Не.

— В такъв случай мисля, че ще е най-добре да видим как да те извадим от киреча.

— Да ме извадиш от киреча ли?

— Знам, че ме смяташ за задръстен или както там се казва. Но не виждам как можеш да наречеш тази ситуация розова. Ти си нещастна, има опасност да останеш самотна майка и… Както и да е. Сега пък си се запътила за Страната на мечтите.

— Която се намира къде?

— В Америка. Искам да кажа, за американците тя не е Страната на мечтите, но за теб е.

— Защо?

— Защото ти живееш тук.

— И край. Значи няма как нещо да се промени, нали?

— Разбира се, че има. Затова си тук.

— Но промяната не може да бъде сериозна.

— Особено както паднаха цените на имотите напоследък. Не знам колко си платила за твоята къща, но ако я продадеш сега, няма да си върнеш парите. И наемите са лоши. Една позната се опитва да си даде къщата под наем за лятото. А досега не е имала никакъв проблем с липса на наематели.

Още при първата сесия при Малкълм Ани знаеше, че през устата на Малкълм чува гласа на града. Но сега тя чу в него и гласа на своя роден край, където беше израснала: чу гласовете на учители, родители, колеги и приятели. Това беше гласът на Англия и тя повече не можеше да го слуша.

Тя стана, пристъпи към Малкълм и го целуна по темето.

— Благодаря — каза му. — Сега се чувствам по-добре.

И си тръгна.

Тема: „Къде бях?“

Член

Постинги: 1019

Господа. И така. Имам го. Имам го даже от два дни, но след издънката с „Голата“ (смилете се над мене, грешния) изчаках ден-два впечатлението ми да улегне, преди да си изкажа мнението. Но повече не може да се чака. Ще цитирам един друг критик, който по друго време и на друго място, но по повод сходен творчески провал казва: „КАКВИ СА ТИЯ ЛАЙНА?“. Тук има песен за възторга от четенето на слънце следобед. Тук има песен за домашно отгледан зелен фасул. Тук има кавър версия на „класиката“ на Дон Уилямс „Ти си най-добрият ми приятел“. Това е пълна катастрофа.

Re: „Къде бях?“

Член

Постинги: 789

Слава Богу. Вече си мислех, че полудявам. Прибрах се от работа, изтеглих си албума, прехвърлих си го на айпода и се затворих в кабинета, като казах на моята да не влиза до десет часа. Още в девет без петнайсет излетях навън! Повече не издържах! Побягнах презглава към кръчмата. Цяла вечер се опитвах да се сетя за по-разочароващо „завръщане“ и не можах. Няма да си пусна втори път нито едно парче от този албум. О, Тъкър, къде си?

Re: „Къде бях?“

Член

Постинги: 881