Джулия

Отсреща на кръга мис Тут започна да диша шумно. Ръката на Лили лежеше все така неподвижна в тази на Джулия, която започваше да изпитва болка в бедрата. Очите й се затвориха и тя видя бягащи картини — за миг се появяваха лица или пейзажи, после преминаваха в друга сцена. Мойсей Херцог, приличащ на стар професор по английски от Смит Колидж, се преобрази в бълхата на Блейк. А грозните черти на бълхата постепенно се превърнаха в лицето на Магнус. С усилие на волята Джулия успя да прогони последната картина — тя си представи облаци, големи облаци, които покриха и скриха това лице с натрапващи се черти. Когато облаците се разпръснаха, разкриха един от изпосталелите безделници от съня и. После този човек стана баща й — той я гледаше с израз на безсилна жал. Джулия се виждаше на покрива, покрит с намазана с черен катран хартия, как държи мъртвата Кейт. Бедрата я боляха — дясното всеки момент щеше да се схване. Джулия се наклони и успя да опъне единия си крак пред себе си. Мистър Пиго разтърси ръката й неодобрително.

Когато отвори очи, Джулия отново видя мисис Флъд, която се беше смъкнала на мястото си, сякаш спеше. Отворената й уста беше черна и беззъба, по средата на месестата маса на лицето й, покрито от парообразната светлина на косата й. Набитото тяло на мисис Флъд беше като пресовано: „смъкнато“ не подхождаше, защото изглеждаше много напрегната.

— Затворете… очи — каза тя с мазен глас.

Изненадана, Джулия се подчини веднага. Тя чу как тежките боти на мисис Флъд стържеха по пода, после отново се намери на покрива, този път сама с мъжете. Баща й, който беше починал през лятото, когато Магнус и тя бяха в Перигорд, се извърна от нея. Тя започна мислено да му говори, както правеше, когато се чувстваше виновна. Ти беше достоен за уважение, много енергичен човек. Сега си давам сметка за това. Омъжих се за Магнус, защото той имаше твоята сила, защото беше властен като теб, а после разбрах какво оръжие можеше да бъде тази сила. Но аз те обичах, татко, ти знаеш. Щях да дойда на погребението ти, ако знаех, искам да ме извиниш за отсъствието ми, винаги съм те обичала, извини ме, моля те, прости ми за това… Когато думите започнаха да се повтарят, видението изчезна. Сега беше сама на покрива, потисната от атмосферата на аморалност, която цареше там. Всичко беше мръсно, отвратително, низко, порочно. Тя наведе глава. Декорът се превърна в непроницаем мрак, в който падаше. Виеше. Виеше й се свят и изпитваше физическото усещане за бавно падане. Стаята като че ли се беше преобърнала — не се ли намираше сега срещу прозореца, вместо срещу мисис Флъд? Тя устоя на изкушението да отвори очи. Отново си представи бялата чинийка — чиста, без никакъв дефект по цялата повърхност — и запълни мисълта си с тази картина.

Дълго време се чуваше само тежкото дишане на мис Тут и смущаващия шум от ботите на мисис Флъд, които стържеха по пода. Джулия се успокои и се запита какво ли прави и мисли Марк в тъмнината зад тях. Очевидно се беше почувствал неудобно от момента, в който пресече стаята, за да седне до мисис Флъд. Тя сигурно му беше казала нещо, както на Джулия. На какво ли му приличаха те, насядали като малоумни на килима, пред масивния силует на мисис Флъд? Трудно й бе да устои на желанието да обърне глава и да го погледне. Меката ръка на господин Пиго помръдна леко в нейната, връщайки я към предишното състояние.

„А-р-д-х. А-а-р-дх.“ Лекото хъркане, сякаш някой се задушава, идваше безспорно от мис Тут. После Джулия чу проплакване, за което със сигурност беше изпуснато от мис Тут. Сухо хъркане излизаше и от гърлото на мистър Аркрайт. Лили също издаваше някакъв шум, някакво прозрачно, женско шушнене, обикновено дишане, едва-едва съпроводено със звук. Беше учудващо сексуално. Джулия усети, че ръце я дърпат назад, напред и започна да се люлее в ритъма на другите. Краката я боляха, но беше абсолютно невъзможно да спре неудържимото люлеене, за да промени позата си. Все пак се осмели да отвори леко очи и видя като в мъгла главите, които се люлееха напред-назад. Всеки издаваше различен звук, но лек, ритмичен и настойчив. Мис Пинър ръмжеше като раздразнена котка. Пред тях седеше мисис Флъд със сгърчено лице. Ръцете на господин Пиго плуваха в пот. Джулия затвори очи и продължи да се люлее. За да прогони образа на мисис Флъд, та изпразни съзнанието си. Опитваше се да не мисли за нищо. Бързо стана частица от небитието, подтиквана от ритмичното движение.

Кейт се появи — Кейт, обърната с гръб.

Дълбок глас, подобен на жабешко крякане, изплющя „А! Спрете!“ Джулия дойде на себе си, разтърсена от видението за Кейт, издърпа ръката си от тази на мистър Пиго, като продължаваше да държи ръката на Лили, и отвори очи. Мисис Флъд се беше отпуснала с цялата си тежест на възглавничките на дивана, с пурпурночервено лице. Нищо в нея не съответстваше на представата, която Джулия имаше за спиритичния транс: очите й бяха ококорени, а устните й мълвяха конвулсивно: „Спрете! Спрете!“